Стивън Кинг - Подпалвачката

— Ако няма други въпроси, ще ви помоля да попълните тези формуляри и да се явите във вторник в девет часа.

Двама стажанти раздадоха фотокопия с по двайсет и пет нелепи въпроса, на които да се отговори с „да“ или „не“. „Прибягвали ли сте някога към помощта на психиатър? — №8. Вярвате ли, че сте имали случаи да се срещнете с истински парапсихически явления? — №14. Употребявали ли сте халюциногенни опиати? — №18.“ След кратко колебание Анди се спря на „не“ за последния, като си мислеше: „В тази храбра 1969-а кой не ги е употребявал?“

Мухата да дойде тук му я пусна Куинси Тремънт, неговият съквартирант. Куинси знаеше, че финансовото положение на Анди не е особено блестящо. Беше през май на последната му година в университета; дипломираше се на четирийсето място по общ успех в курс от петстотин и шест души и трети по английски. Но с това не се купуваха картофи, както бе казал на Куинси, специализиращ психология. На Анди му бе отпуснато стажантско място за следващия семестър със стипендия, която едва щеше да му стига за ядене и за разходи по образованието му. Но това предстоеше през есента, а междувременно идваше лятната ваканция и най-доброто, което бе уредил досега, беше отговорната високопоставена длъжност на нощен дежурен в бензиностанция.

— Иска ли ти се от небето да ти капнат двеста долара? — попита Куинси.

Анди отметна дългите тъмни кичури от зелените си очи и се ухили.

— В коя мъжка тоалетна трябва да се продам?

— Не бе, става дума за психологически експеримент. Имай предвид, обаче, че го провежда доктор Перко.

— Кой е той?

— Самият Уонлес, дивако. Страшна медицинска клечка в психофакултета.

— Защо му викат доктор Перко?

— Защото е използвач и продажник. И бихевиорист 3 3 Бихевиоризмът е течение в психологията, което изследва поведението като механична съвкупност от реакции. — Б. пр. . Бихевиористите не са от най-обичаните в днешно време.

— Оо! — възкликна Анди смутен.

— Освен това носи очила с телени рамки и стъкла като лупи и досущ прилича на оня, дето смаляваше хората в „Доктор Циклоп“. Гледал ли си този филм?

Анди, който беше страстен почитател на нощните прожекции, го бе гледал и се почувства на по-сигурна почва. Само че му се отщя да участва в какъвто и да било експеримент, провеждан от професор със слава на: а) използвач и б) доктор Перко.

— Няма да има смаляване на хора, нали?

Куинси се разсмя от сърце.

— Не, с това се занимават само създателите на спецефектите във второкласните филми на ужаса — каза той. — Психофакултетът провежда изследвания на група слаби халюциногени по поръчка на американското разузнаване.

— ЦРУ ли? — трепна Анди.

— Не, не е ЦРУ, нито РУО 4 4 Разузнавателно управление на отбраната. — Б. пр. , нито НУС 5 5 Национално управление за сигурност. — Б. пр. — отвърна Куинси. — Организация с далеч по-нисък ранг. Чувал ли си някога за Арсенала?

— Може и да съм чел нещо в някоя притурка на неделните издания… Не съм сигурен.

Куинси си запали лулата.

— Подобни проучвания вървят вече навсякъде, горе-долу по един и същи начин, и при психолозите, химиците, физиците, биолозите… дори и социолозите получават част от зелените банкноти. Определени програми се субсидират от правителството. Какво ли не — от сватбения ритуал на мухата цеце до проблема за изхвърляне на отпадъците от плутониева руда. Организация като Арсенала трябва да си изхарчи целия годишен бюджет, за да поиска същата сума за следващата година.

— Такава игра с огъня никак не ми харесва — каза Анди.

— Тя не харесва на никой мислещ човек — отвърна Куинси със спокойна, невъзмутима усмивка. — Но земята продължава да се върти. За какво ли са му притрябвали на нашето разузнаване слаби халюциногени? Кой би могъл да каже? Най-малко аз. Както и ти. А по всяка вероятност и те. Но докладите звучат добре пред тайните комисии, като дойде време за подновяване на бюджета. Имат си любимци във всеки факултет. В Харисън галеничето от психофакултета е Уонлес.

— Администрацията не възразява ли?

— Не ставай наивен, момчето ми. — Куинси дръпна няколко пъти, докато лулата му се разгоря и заизпуска големи зловонни облаци дим в мизерната всекидневна на апартамента. После заговори като местно величие: провлечено, с по-плътен глас, по охайовски. — Което е добро за Уонлес, е добро и за Харисънския факултет по психология, който догодина ще си има своя собствена сграда — никакво вземане-даване с онези типове, социолозите. А което е добро за психолозите, е добро и за Харисънския щатски университет. И за Охайо. И тъй нататък, и тъй нататък… Дрън-дрън!