Стивън Кинг - Пресата

— Описвате един невъзможен нещастен случай — заяви полицаят.

— Не, просто непонятен — отвърна Мартин. Замълча, поколеба се и продължи:

— Ще споделя нещо с вас, тъй като виждам, че случаят ви интересува. Ако споменете думите ми пред някого, ще отрека всичко. Но онази машина за гладене ми се стори някак си страшна. Все едно… все едно, че ни се подиграваше. През последните пет години съм инспектирал повече от дузина експресни гладачни машини. Някои бяха в такова печално състояние, че не бих пуснал кучето си близо до тях — за съжаление законите за охрана на труда в нашия щат не са от най-строгите. И все пак това бяха само машини. Но тази ми напомня вампир — не знам защо, но е така. Ако бях открил най-незначителна неизправност, моментално щях да наредя спирането й. Звучи налудничаво, нали?

— Може би ще ви се стори странно, но и аз изпитах същото чувство — промърмори полицая.

— Ще ви разкажа нещо, което се случи преди две години в Милтън — прекъсна го инспекторът. Свали очилата си и бавно започна да ги търка в жилетката си. — Някакъв човек оставил в задния си двор стар хладилен шкаф. Жената, която ни повика се оплака, че кучето попаднало вътре и се задушило. Районният полицай помолил съседа да закара стария хладилник на градското сметище. Човекът бил добродушен, мъчно му било за кучето… На следващата сутрин натоварил шкафа на пикапа си и го изхвърлил на сметището. Същият ден следобед в полицията позвънила жена, която живеела наблизо, и съобщила, че синът й е изчезнал.

— Господи! — прошепна Хънтън.

— Хладилникът все още стоял на сметището — открили детето вътре, но вече било мъртво. Майката твърдяла, че момченцето било умно и никога не би влязло в празния шкаф, както не би приело да се качи в колата на непознат. Така или иначе, детето се озовало вътре. Заключението ни бе, че става дума за нещастен случай. Може би мислите, че с това историята приключила?

— Ами…

— Грешите. На следващия ден пазачът на сметището отишъл да свали вратата на шкафа по нареждане на градската управа. — Мартин замълча, изгледа събеседника си с безизразно лице и продължи:

— Вътре имало шест мъртви птици — чайки, врабчета и една червеношийка. Човекът казваше, че вратата се затръшнала върху ръката му, докато изваждал птиците, и това здравата го изплашило. Машината за гладене в „Синята панделка“ ми напомня за този хладилник, Хънтън. Нещо в нея ме кара да се страхувам.

Двамата безмълвно се спогледаха в празната съдебна зала, намираща се на около шест преки от пералнята, където машината за експресно гладене „Хадли-Уотсън“ изпускаше облаци пара и дим.

През седмицата Хънтън почти забрави за кошмара в пералнята, улисан в обичайната, прозаична полицейска работа. За случилото си спомни едва когато със съпругата му се отбиха у Марк Джексън, за да поиграят карти и да изпият по чаша бира.

Професорът го посрещна с думите:

— Джони, задавал ли си си въпроса дали онази машина, за която ми разказваше, не е обладана от зъл дух?

Хънтън учудено примигна.

— Моля?

— Експресната машина за гладене в „Синята панделка“? Май че не си научил новината.

— Каква новина? — полюбопитства полицаят.

Джексън му подаде вечерния вестник и посочи някаква дописка в долния край на втора страница. В бележката се съобщаваше, че паропроводът на голяма машина за гладене в пералнята „Синята панделка“ се спукал и парата причинила изгаряния на трите жени, които захранвали машината с пране. Произшествието се случило в 3.45 следобед; предполага се, че причината е в повишеното налягане на парата в котела на пералнята. Една от работничките, мисис Анет Гилиан, е оставена на лечение в градската болница, тъй като е получила изгаряния от втора степен.

— Странно съвпадение — промълви Хънтън, но внезапно си припомни думите на инспектор Мартин: „Прилича ми на вампир…“ , както и историята за кучето, момченцето и птиците, намерени мъртви в изхвърления хладилник.

Тази вечер той игра много зле — изобщо не му беше до карти.

Когато Хънтън влезе в болничната стая с четири легла, мисис Гилиан седеше в леглото, подпряна върху възглавниците, и четеше „Тайните на филмовите звезди“. Другата пациентка — млада жена с бледо лице — дълбоко спеше.

Мисис Гилиан присви очи при вида на униформения полицай и колебливо се усмихна.

— Ако идвате при мисис Чериников, ще се наложи да минете по-късно. Току-що й дадоха приспивателно.

— Идвам при вас, мисис Гилиан. — Усмивката й леко помръкна. — Посещението ми не е служебно — просто се интересувам от инцидента в пералнята. Позволете да ви се представя — Джон Хънтън. — Той й подаде ръка.