Стивън Кинг - Пътна мрежа

— Би ли казала на Вини да ми обади, като се върне?

— Да, г-н Доус. Г-н Орднър позвъни и поиска да му се обадите.

— Благодаря, Филис.

Върна се в кабинета си, извади книжата от входящата кутия и започна да ги прехвърля.

Някакъв търговски пътник искаше да се срещнат, за да му представи новата промишлена белина „Жълто-Баста“: Откъде им идват наум подобни имена, почуди се той, и остави писмото за Рон Стоун. Рон обичаше да затрупва Дейв с нови продукти, особено, ако можеше да измъкне по 200 г безплатно за проби.

Благодарствено писмо от фондацията „Юнайтид“. Той го отдели настрана, за да го закачи по-късно на таблото със съобщения до автоматичния часовник.

Рекламна брошура за офис мебелировка от „Директорска Ела“. В кошчето.

Рекламна брошура за телефонен секретар, който да отговаря при обаждане, докато няма никой и да записва съобщения до 30 секунди. Няма ме, глупако. А сега, изчезвай. В кошчето.

Писмо от някаква госпожа, която дала за пране шест от ризите на съпруга си и ги получила с прегорели яки. Той с въздишка отдели писмото настрана, за да се занимае със случая по-късно. Етел отново е пийнала повечко с обяда си.

Предложение от университета за тестване на водата. Той го отдели настрана, за да поговори с Рон и Том Грейнджър след обяд.

Рекламна брошура от някаква застрахователна компания, в която изтънчено обясняваха как човек може да спечели осем хиляди долара, като за целта само трябва да умре. В кошчето.

Писмо от хитрия агент по недвижими имоти, който се занимаваше със завода в Уотърфорд. Казваше, че имало някаква компания за производство на обувки, която се интересувала много от него, и по-точно фирмата на самия Том Макан, не някаква дребна риба, а пък тримесечната опция на Синята Панделка изтича на 26 ноември. Внимавай, малко директорче на пералня. Часът ти май наближава. В кошчето.

Още един търговски пътник за Рон, този път с препарат за химическо чистене, носещ крадливото име „Обиращ всичко“. Той го остави заедно с „Жълто-Баста“.

Завърташе се към прозореца, когато интеркомът иззвъня. Вини се бе прибрал от германския ресторант:

— Нека влезе.

Вини влезе веднага. Беше висок, млад мъж на около двайсет и пет със загорели страни. Носеше тъмночервено спортно сако и тъмнокафяви панталони. С па-пионка. Много шик, нали, Фред? Да, Джордж, да.

— Как си, Барт? — запита Вини.

— Добре — каза той. — Какво става в германския ресторант?

Вини се засмя:

— Трябваше да дойдеш. Този стар шваба едва не падна на колене, умря от радост, като ни видя. Ние можем направо да смачкаме „Юнивърсъл“, като се настаним в новия завод, Барт. Не бяха изпратили там дори брошура, да не говорим за човек. А този шваба, изглежда вече си мислеше, че ще трябва да пере покривките си в кухнята. Но какво ресторантче има, няма да повярваш! Чиста проба бирхале. Ще унищожи конкуренцията. А каква миризма… Божичко! — Той вдигна ръце, за да засили впечатлението от аромата на бира и извади от вътрешния си джоб кутия цигари. — Като потръгне, ще заведа Шерън там. Дава ни десет процента отстъпка.

В странно преплитане на звуците той почти чу как Хари, съдържателят на оръжейната, каза: При покупки над 300 долара правим остъпка 10 процента.

Боже мой, помисли си той. Наистина ли купих онези пушки вчера? Аз ли направих всичко това?

В този сектор от съзнанието му настъпи нощ.

Хей, Джорджи, какво пра…

— Колко голяма ще е поръчката? — запита той. Гласът му бе станал дрезгав и той се изкашля.

— Между четири и шестстотин покривки седмично, щом веднъж заработи здраво. И салфетки. Всичко — чист лен. Иска ги прани със „Сняг от слонова кост“. Казах му, че няма да има проблеми.

Вини извади бавно цигара от кутията си, така че той успя да види надписа върху нея. Това бе една от чертите на Вини Мейсън, която определено ненавиждаше: идиотските му цигари. На кутията пишеше: ИГРАЧЪТ ОТ ФЛОТА ЦИГАРИ МЕКИ.

Е, кой на този свят освен Вини би тръгнал да пуши „Играчът от флота“? Или „Крал Сано“? Или „Английски овални“? Или „Прекрасни“, или „Мурад“, или „Туист“? Ако някой пуснеше нова марка „Лайно на клечка“ или „Катранена гръд“, Вини и тях би пушил.

— Предупредих го, че може да се наложи да съкратим поръчките за малко, докато се местим, — каза Вини, давайки му шанс да изпрати с поглед надписа, докато прибираше обратно кутията си цигари. — Щом тръгнем към завода в Уотърфорд.

— Точно за това исках да си поприказваме — каза той. — Да го гръмна ли в упор, Фреди? — Давай. Направо го отнеси, Джордж.