Стивън Кинг - Пътна мрежа

— Разбира се — каза Хари, вземайки в ръка пушката и отваряйки камерата. Цевта изглеждаше достатъчно широка, за да побере и пощенски гълъб. — Никой не ходи в Бока Рио заради месото. Затова и братовчед ви гледа да не повреди трофея. А с тази играчка, няма нужда да се преследва раненото животно на 20 км в онези пущинаци, докато то страда, а човек си изпуска вечерята. Тази красавица сама ще му просне вътрешностите след пет метра.

— Колко е?

— Вижте. Тази пушка не е за града. На кого ще трябва подобно щуро противотанково оръдие, когато вече не остана нищо за лов, освен фазаните, а пък и тях ако сготви човек, после ще яде бензинови пари. Цената на дребно е 950, а на едро е 630. Аз ще ви я дам за 700.

— Това прави… общо близо 1000 долара.

— При покупки над 300 долара правим отстъпка 10%. Това сваля на 900. — Хари сви рамене. — Дайте тази пушка на братовчед си, а аз ви гарантирам, че такава той няма. Ако греша, ще си я откупя обратно за 750. И това ще го запиша черно на бяло, защото съм убеден че е така.

— Ще го направите ли?

— На момента. Твърдо. Разбира се, ако е прекалено много за вас, сам решете. Можем да разгледаме и някои други пушки. Но ако наистина е запален по лова, братовчед ви може да има по две от останалите тук.

— Разбирам — лицето му придоби замислено изражение. — Имате ли телефон тук?

— Разбира се. Елате — Хари го заведе в една затрупана от вещи задна стая. Там имаше пейка и очукана маса с разпилени по нея части от оръжия, пружини, течности за чистене, брошури и етикетирани шишета с тръбички в тапите. — Ето телефона.

Той седна, вдигна слушалката и набра номера, докато Хари се върна в магазина, за да прибере магнума в кутията.

— Служба „Информация за времето“ ви благодари за обаждането — каза ведрият глас от записа. — Прехвърчащият сняг днес следобед ще прерасне в лек снеговалеж по-късно тази вечер…

— Мери? — каза той — Обаждам се от магазина, „Оръжейната на Харви“. Да, за Ники. Взех пистолета, за който говорихме, няма проблем. Имаше един във витрината. После, човекът ми показа и една пушка…

..като до утре следобед се очаква да се изясни. Минимални температури тази нощ — между — 1 и 3 градуса, максимални — между 5 и 10. Вероятността валежите да продължат и през нощта…

..така че, какво ще кажеш да правим? — Хари стоеше до вратата зад него; той виждаше сянката му. — Да, зная.

…служба „информация за времето“ ви благодари за обаждането и не пропускайте Боб Рейнълдс и неговата програма „Нюзнлъс 60“ на вашия екран всяка вечер в шест от понеделник до петък с последната прогноза за времето. Дочуване.

— Зная, че не се шегуваш. Зная и, че е много… служба „Информация за времето“ ви благодари за обаждането. Прехвърчащият сняг днес следобед ще прерасне…

— Наистина ли, скъпа?

…Вероятността валежите да продължат и през нощта е 80%, като утре…

— Е, добре — той се обърна на пейката и се ухили на Хари, като завъртя в кръг палеца и показалеца на дясната си ръка. — Той е разбран. Каза, че ще гарантира за това, че Ник няма такава.

…до утре следобед. Минимални температури тази нощ…

— Обичам те, скъпа. Чао — той затвори телефона. По дяволите, Фреди, добре го направи. Наистина, Джордж. Наистина.

— Тя каза, ако реша, че си заслужава, да действам. Това и ще направя.

— Какво ще правите, ако братовчед ви изпрати „Тъндърбърд“? — усмихна се Хари.

— Ще му го върна, без да го разопаковам — отвърна той на усмивката.

Докато излизаха от стаята, Хари запита:

— С чек или кредитна карта?

— „Америкън експрес“, ако може.

— Може и още как.

Той извади картата си. На обратната й страна, върху специалната лепенка бе написано:

— „Сигурен ли сте, че патроните ще пристигнат навреме, за да мога да изпратя всичко на Фред?“

— Фред? — Хари вдигна поглед от кредитната бланка.

По лицето му се разля усмивка:

— Ник е Фред и Фред е Ник — каза той — Никълъс Фредерик Адъмс. Това с имената си е наша шега. От детинство.

— Аха — учтиво, се усмихна той, както правят хората, неразбрали чутия виц. — Бихте ли разписали тук?

Той се разписа. Хари извади друга книга изпод тезгяха, тежка и прошнурована с метална верига в горния ляв ъгъл:

— И името и адреса ви за федералните власти. Той усети как пръстите му стягат по-силно химикалката.

— Разбира се — каза той. — Погледнете ме. Никога през живота си не съм хващал пушка и вече съм в книгите им. — Той записа името и адреса си в книгата: Бартън Джордж Доусул. „Крестолън Уест“. — Те са навсякъде.