Стивън Кинг - Пътна мрежа

— Много точно, нали?

— Така е — каза Хари — Този ваш братовчед…

— Ами, цялата работа при нас е нещо като „кой-кого“. Той знае, че съм маниак на тема лодки и за миналата Коледа ме изненада с един мотор Евинруд, 60 конски сили. Изпрати ми го в колет с въздушна поща. А аз му подарих ловджийско яке. Умрях от срам. — Хари кимна с разбиране. — Сега, преди месец и половина имах писмо от него: пише ми като дете с безплатна карта за цирка. Изглежда са се събрали шестима приятели, всеки е дал по нещо и заедно ще тръгват някъде в Мексико, където ще могат да стрелят свободно…

— Ловен резерват без ограничения?

— Да, точно така беше — той се засмя леко — Стреляш колкото ти душа иска. Животните там са специално събрани. Сърни, антилопи, мечки, бизони. Всякакви.

— Не беше ли мястото Бока Рио?

— Не мога да си спомня. Но май името бе по-дълго.

Хари вече гледаше леко замечтано:

— С приятеля ми, който преди малко излезе, и още двама души бяхме в Бока Рио през шейсет и пета. Ударих зебра. Цяла зебра! Сега е в стаята с ловните ми трофеи вкъщи. Това бяха най-хубавите дни през живота ми. Най-хубавите. Завиждам на братовчед ви.

— Поговорихме за това с жена ми — каза той — и тя каза да действам. Пък и годината бе доста добра за пералнята. Аз работя в пералнята Синята Панделка, оттатък, в Уестърн.

— Да, зная къде е.

Струваше му се, че може да продължи този разговор с Хари цял ден, цяла година, съшивайки от истина и лъжи един прекрасен, бляскав гоблен. Да забрави за света около себе си. По дяволите енергийната криза, високата цена на говеждото и несигурното примирие. Нека да говорим за измислените си братовчеди, нали, Фред? Добре, Джорджи.

— Тази година взехме поръчките на Централната болница, а и на приюта за душевно болни заедно с още три мотела.

— Онзи, „Куолити мотър“, на Франклин авеню от вашите ли е?

— Да.

— Отсядал съм там няколко пъти — каза Хари — Чаршафите винаги бяха чисти. Странно, като се замисли човек за това кой му пере чаршафите в мотела…

— Така че годината беше добра. И си помислих, че мога да взема за Ник една пушка и един пистолет. Зная, че винаги е искал да има Магнум 44, чух го веднъж да споменава…

Хари донесе магнума и внимателно го положи върху стъклената витрина. Той го вдигна в ръка. Приятно му бе да усети тежестта на оръжието в ръката си. Внушаваше сериозност. Остави го обратно на витрината.

— Камерата му… — започна Хари. Той се засмя и вдигна ръка:

— Не ме убеждавайте. Вече сте ми го продали. Невежата винаги сам се продава. Колко муниции би трябвало да взема за него?

— Вземете му десет кутии, добре ще е. Братовчед ви винаги може да си купи и още. Цената на пистолета е 289 плюс данъка, но аз ще ви го дам за 280 заедно с мунициите. Какво ще кажете?

— Отлично — каза той, явно доволен. И защото изглежда трябваше да се каже още нещо, добави: — Добре е направен.

— Ако ще ходят в Бока Рио, ще му свърши добра работа.

— А за пушката…

— Какви има той?

Той сви рамене и разпери ръце:

— Съжалявам. Наистина не зная. Две или три обикновени ловджийски и друга, която нарича самозареждаща се…

— Ремингтън? — Хари отправи въпроса толкова бързо, че той се уплаши: чувстваше се все едно гази във вода до кръста и водата внезапно се бе изпарила.

— Така беше, май. Но може и да греша.

— Ремингтън правят най-добрите — каза Хари и кимна, успокоявайки го отново. — До каква сума искате да качите?

— Честно казано, моторът сигурно е струвал четиристотин. Така че бих искал да се кача до петстотин. Най-много шестстотин.

— Вие с братовчед си май наистина се имате.

— Израснахме заедно — каза той искрено — Мисля, че за Ник бих дал и дясната си ръка, ако я поиска.

— Е, нека ви покажа нещо тогава — каза Хари. Извади един ключ от голямата си връзка и отиде до един от стъклените шкафове. Отключи го, качи се на близкия стол и свали отгоре дълга тежка пушка с инкрустиран приклад. — Може и да е малко по-скъпа, отколкото сте готов да дадете, но това е една великолепна пушка.

— Каква е?

— Уедърби 460. Стреля с по-тежки муниции от моите тук. Ще трябва да ви поръчам бройката от Чикаго. Ще дойдат за около седмица. Това е една идеално претеглена пушка. Дуловата енергия на тази красавица е близо 4 тона… това е все едно да удариш нещо с автоцистерна. Ако уцелиш с нея бизон в главата, ще трябва да му вземеш опашката за трофей.

— Не зная — каза той, външно несигурен, макар вече да бе решил, че ще я вземе. — Ник обича трофеите. Това е част от…