Стивън Кинг - То

— Не ми причинявай болка, скъпи.

— Никога няма да ти причиня болка — отвърна той докато я поемаше в прегръдките си и нито веднъж не наруши това обещание до 27 май 1985 — до нощта на ваната.

Преподаването потръгна добре. Станли си намери работа като шофьор на хлебарски камион за сто и двадесет долара седмично. През ноември същата година, когато откриха новия търговски център на Трейнър, той успя да се уреди в кантората на „Х. и Р. Блок“, вече срещу сто и петдесет долара. Общият им годишен доход отскочи на 17000 долара — това им се струваше като приказно богатство в ония времена, когато човек можеше да получи литър бензин за осем цента, а погача бял хляб за тридесет. През март 1973, без речи и фанфари, Пати Юрис заряза противозачатъчните хапчета.

През 1975 Станли напусна „Х. и Р. Блок“ и се зае със собствен бизнес. Независимо от коя страна бяха, родителите единодушно заявиха, че начинанието е безумно. Не че Станли не биваше да започва самостоятелен бизнес — пази Боже, непременно трябваше да го стори! Но още е много рано, твърдяха и четиримата, финансовият товар ще падне изцяло върху Пати. („Поне докато я изхвърлят от работа — мрачно каза Хърбьрт Блум на брат си, след като цяла нощ бяха пили в кухнята, — а сетне ще чакат аз да ги издържам.“) Обединеното родителско тяло смяташе, че човек не бива и да си мисли за самостоятелен бизнес, преди да навърши по-трезва и зряла възраст — например седемдесет и осем години.

Станли отново прояви едва ли не свръхестествена самоувереност. Беше млад, представителен, умен и способен. На предишното работно място си бе създал връзки. Имаше всичко това като даденост. Но не можеше да знае, че „Коридор видео“, една от първите фирми в зараждащата се видеопромишленост, ще създаде огромен комплекс сред голото поле, само на петнадесет километра от предградието, където мистър и мисис Юрис щяха да се преселят през 1979 година; не можеше да знае и това, че само година след появата си в Трейнър „Коридор“ ще излезе на пазара за самостоятелна проба на потребителското търсене. А дори някак да се бе добрал до тази информация, в никакъв случай не би могъл да си въобрази, че ще наемат млад очилат евреин, който отгоре на всичко беше и проклет янки — евреин с приветлива усмивка, тромава походка, склонност да носи протрити джинси в почивните дни и с все още незаздравели остатъци от младежки пъпки по лицето. И все пак го наеха. Наеха го. А Станли сякаш знаеше от самото начало.

След кратко сътрудничество „Коридор видео“ предложи да го назначи на щат с първоначална заплата 30000 долара годишно.

— И наистина е само начало — каза Станли на Пати в леглото същата вечер. — Те ще растат като царевица през август, скъпа. Ако светът не се пръсне на парчета през близките десетина години, те ще се озоват на върха, при „Кодак“, „Сони“ и „Американска радиокорпорация“.

— Какво ще им кажеш? — запита тя, макар че вече знаеше отговора.

— Ще кажа, че ми е било много приятно да работя с тях — отвърна той, разсмя се, придърпа я по-близо и я целуна. След миг се озова отгоре и тя усети как избухва насладата — веднъж, два, три пъти, като блясък на ракети в среднощно небе… ала бебето все не идваше.

Сътрудничеството с „Коридор видео“ му бе осигурило връзки с някои от най-богатите и влиятелни хора в Атланта. Двамата с учудване откриха, че повечето от тия хора са просто чудесни. Сред тях биваха посрещани без предразсъдъци и с добродушна сърдечност, на каквато почти не можеха да се надяват в северните щати. Пати си спомняше как веднъж Станли писа на баща си: Най-свестните богаташи на. Америка живеят в Атланта, щат Джорджия. Ще се погрижа някои от тях да станат по-богати, а те ще се погрижат аз да стана по-богат и няма да принадлежа на никого, освен на Патриша, но мисля, че това не е страшно, тъй като тя пък принадлежи на мен.

Когато напуснаха Трейнър, във фирмата на Станли вече работеха шестима сътрудници. През 1983 година доходът им навлезе в неизследвана територия — територия, за която Пати бе чувала само неясни слухове. Това бе приказната страна на ШЕСТТЕ ЦИФРИ. И всичко бе станало с лекота и небрежност, с каквато човек си обува пантофите в събота сутрин. Понякога това я плашеше. Веднъж боязливо се бе пошегувала на тема сделки с дявола. Вместо отговор Станли се смя до припадък, но за нея в това нямаше нищо смешно и навярно никога нямаше да се търси докрай от тревогите.

Костенурката не би могла да ни помогне.

От време на време, без сама да знае защо, тя се събуждаше посреднощ и усещаше тази мисъл в главата си като последно късче от забравен сън. Тогава се обръщаше към Станли с непреодолимото желание да го докосне, да се увери, че още е тук. Животът им беше чудесен — без прекомерно пиене, без изневери, без наркотици, без скука, без ожесточени спорове за бъдещето. Имаше само едно малко облаче. Майка й първа спомена за него. По-късно Пати си мислеше, че е било едва ли не задължително да стане така. В крайна сметка въпросът изникна в едно от писмата на Рут Блум. Тя пишеше на Пати всяка седмица и въпросното писмо пристигна през първите есенни дни на 1979 година. Беше препратено от стария им адрес в Трейнър и Пати го прочете сред хола, претъпкан с кашони, от които се подаваха вещите им. Чувстваше се объркана, изкоренена и обедняла.