Стивън Кинг - То

— Като измиеш прозорците и изхвърлиш боклука, можеш да си поиграеш. Довечера баща ти е на боулинг, тъй че няма да готвиш вечеря, но искам да се прибереш по светло. Знаеш защо.

— Добре, мамо.

— Боже мой, колко бързо растеш — каза Елфрида. Позагледа се в издутините под фланелата на Бевърли. Погледът беше любящ, но безмилостен. — Чудя се какво ли ще правя като се задомиш.

— Сигурно цяла вечност ще се мотая наоколо — усмихна се Бевърли.

Майка й я прегърна набързо; целуна я с топли, сухи устни.

— Аз си знам — каза тя. — Но те обичам, Беви.

— И аз те обичам, мамо.

— Внимавай да не останат следи по стъклата — заръча Елфрида докато си взимаше чантичката и тръгваше към вратата. — Ако баща ти зърне петно, пак ще ядеш пердах.

— Ще внимавам. — Когато майка й отвори вратата, Бевърли се помъчи да придаде на гласа си небрежен тон: — Видя ли нещо странно в банята, мамо?

Леко навъсена, Елфрида извърна глава.

— Странно ли?

— Ами… снощи видях паяк. Изпълзя от мивката. Татко не ти ли каза?

— Татко ти ядоса ли се снощи, Беви?

— Не! Ъ-ъ! Казах му, че ме е страх от паяка дето изпълзя от мивката, а той рече, че в старата гимназия понякога намирали удавени плъхове в тоалетните. От каналите. Не ти ли разказа за паяка?

— Не.

— А. Нищо де, няма значение. Просто се питах дали не си го видяла.

— Никакъв паяк не видях. Де да можехме да си позволим нов линолеум за банята. — Майка й се озърна към синьото безоблачно небе. — Казват, че който убие паяк, докарва дъжд. Не си го убила, нали?

— Не — каза Бевърли. — Не го убих.

Майка й пак я огледа, стиснала устни толкова плътно, че устата й се превърна в тясна цепка.

— Сигурна ли си, че татко ти не се ядоса снощи?

— Не!

— Беви, той докосва ли те понякога?

— Какво? — Бевърли се втренчи в майка си с дълбоко недоумение. Господи, та баща й я докосваше всеки ден . — Не разбирам какво…

— Няма нищо — отсече Елфрида. — Да не забравиш боклука. А пък само да има петна по прозорците, ще си изпатиш и от мен .

— Няма

( докосва ли те понякога )

да забравя.

— И да се прибереш по светло.

— Непременно.

( докосва ли )

( страшно много се тревожа )

Елфрида излезе. Бевърли пак изтича в стаята си и я проследи как изчезва зад ъгъла. Когато се увери, че майка й е на път към автобусната спирка, тя взе изпод кухненската мивка кофа, препарат за миене на стъкла и няколко парцала. Мина в хола и се зае с прозорците. Апартаментът изглеждаше странно тих. Бевърли трепваше при всяко пращене на пода или далечно затръшване на врата. Когато в горния апартамент избуча тоалетната, тя едва не изпищя.

И през цялото време се озърташе към затворената врата на банята.

Най-сетне тръгна натам, отвори я и надникна вътре. След чистенето тази сутрин повечето разляна кръв под мивката бе изчезнала. Порцелановият ръб също беше чист. Но вътре в самата мивка все още имаше засъхнали кафяви ивици, по огледалото и тапетите тъмнееха петънца и пръски.

Бевърли се взря в пребледнялото си отражение и с внезапен суеверен ужас осъзна, че петната по огледалото сякаш обливат с кръв нейното лице. Отново помисли: Какво ще правя сега? Луда ли съм? Въобразявам ли си?

От канала изведнъж долетя бълбукащ кикот.

Бевърли изпищя и затръшна вратата, но пет минути по-късно ръцете й продължаваха да се тресат толкова силно, че едва не изтърва шишето с препарата докато миеше прозорците на хола.

Около три часа подир пладне, след като бе заключила апартамента и прибрала грижливо ключа в джоба на джинсите си, Бевърли Марш случайно свърна по алеята Ричард — тясна пешеходна уличка, свързваща главната улица със Сентър стрийт — където в този момент Бен Ханском и Еди Каспбрак играеха на монети с едно момче на име Брадли Донован.

— Здрасти, Бев! — подвикна Еди. — Сънува ли кошмари след ония филми?

— Хич — рече Бевърли и клекна да погледа играта. — Отде разбра за филмите?

— Камарата ми каза — отвърна Еди и посочи с палец към Бен, който се червеше отчаяно по някаква незнайна за Бев причина.

— Кви фа тия филми? — запита Брадли и сега Бевърли го позна. Миналата седмица беше дошъл в Пущинака заедно с Бил Денброу. Двамата ходеха на говорна терапия в Бангор. Бевърли почти не му обръщаше внимание. Ако някой я запиташе, навярно би казала, че той изглежда по-незначителен от Бен и Еди… по-_нереален_.

— Гледахме два филма за чудовища — каза му тя и се премести с патешко ходене по-напред, за да застане между Бен и Еди. — Хвърляте ли?