Стивън Кинг - Торба с кости

— Радвам се — заяви той. — На това му викам хубава новина. Липсваш на някои от нас, местните хора. Да знаеш, че мнозина искаха да ти изкажат съболезнованията си заради смъртта на жена ти.

Стори ми се, че долових упрек в гласа му… или само си въобразявах. Сигурен бях, че с Джо сме се приобщили към хората в селището; бяхме направили голямо парично дарение на малката обществена библиотека, обслужваща живеещите в района между Мотън и Касъл Вю, а съпругата ми бе организирала фонд, посветен на тази благородна цел. Освен това тя участваше в дамския кръжок по шев и кройка, беше и уважаван член на местната кооперация по художествени занаяти. Посещаваше болни по домовете им… помагаше при организирането на ежегодната доброволна кръводарителска акция… продаваше в павилион по време на летния фестивал в Касъл Рок… занимаваше се с какво ли не още. Не се перчеше, а изпълняваше задълженията си смирено и с наведена глава (най-вече за да прикрие ироничната си усмивка — моята Джо притежаваше страхотно чувство за хумор). „Божичко — помислих си, — може би старият Бил с право ме упреква.“

— Мнозина тъгуват за нея — промърморих.

— Тъй си е.

— Още не мога да се примиря със загубата. Може би затова избягвах „Сара“, където с Джо сме прекарали много щастливи часове.

— Навярно имаш право. Обаче да знаеш, че ще се радваме да те видим. Веднага се захващам за работа. Поддържал съм всичко в добро състояние, та можеш да пристигнеш още днес следобед, но когато една къща дълго стои затворена, някак си… се спарва, нали ме разбираш?

— Да.

— Ще накарам Бренда Мезърв идеално да почисти къщата. Знаеш, че се занимаваше с домакинството ви, когато идвахте тук всяко лято.

— Май е доста възрастна и едва ли ще се справи с цялостното почистване — намекнах тактично. Въпросната дама беше шейсет и четиригодишна, ниска и набита, с благ характер и забавно вулгарна. Най си падаше по вица за търговския пътник, който прекарал нощта като заек, пъхайки се от една в друга дупка. Накратко казано, бе пълна противоположност на мършавата, злобна и изискана госпожа Данвърс.

— Жени от типа на Бренда Мезърв никога не остаряват дотолкова, че да не командват парада — отбеляза Бил. — Ще вземе две-три момичета да почистят с прахосмукачка и да вдигат тежките мебели. Ще ти струва около триста долара. Какво ще кажеш?

— Мисля, че съм на далавера.

— Ще проверя дали кладенецът не е затлачен и дали водната помпа работи. До студиото на Джо видях гнездо на оси, които искам да прогоня с дим, докато времето е още влажно и няма опасност да пламне гората. И още нещо — покривът на най-старата част на сградата трябва да се препокрие. Исках да ти го съобщя още миналата година, ама като кракът ти не стъпва тук, оставих нещата както са си. Съгласен ли си и на този харч?

— Давай, но ако разходите надвишат десет хиляди, обади ми се.

— Бас държа, че десет бона ще са достатъчни.

— Молбата ми е да се постараеш ремонтът и почистването да приключат преди пристигането ми.

— Дадено. Искаш да бъдеш сам, ама да знаеш, че отначало тукашните хора ще ти досаждат. Бяхме потресени, като разбрахме, че жена ти си е отишла млада-зелена. Мъчно ми стана за нея, защото беше много мила. — Говореше с типичен за янки акцент и понякога ми се налагаше да гадая значението на една или друга дума.

— Благодаря ти, Бил — промълвих и се просълзих. Скръбта е като пиян гост, от когото не можете да се отървете, защото все се връща да ви прегърне за сбогом. — Благодаря, че ми го каза.

— Ще ти писне от кейкове с моркови — добави старецът и неловко се засмя, като че ли бе извършил светотатство.

— Мога да изям голямо количество кейк с моркови — отвърнах, — а ако съседите започнат да прекаляват, ще зарадваме кучето на Кени Остър. Нали е живо?

— И още как. Този звяр може да се тъпче с кейк до пръсване! — възкликна Бил и избухна в толкова силен смях, че накрая се задави. Изчаках го отново да заговори и установих, че също се усмихвам. — Вика му Боровинка, дявол знае защо. Истинско буре е.

Реших, че говори за кучето, не за господаря му. Кени Остър, който беше висок около метър и петдесет и доста мършав, беше пълна противоположност на буре — дума, която в речника на жителите на Мейн означава несръчен, непохватен, тромав.

Изведнъж разбрах колко са ми липсвали Бил, Бренда, Бъди Джелисън, Кени Остър и останалите местни жители. Липсваше ми дори ирландската овчарка със странното име Боровинка, която винаги тичаше с вдигната глава, сякаш имаше мозък, а от устата й течаха лиги.