Стивън Кинг: Таен прозорец, тайна градина

— Дошъл Шутър — каза тихо Еванс. — Дошъл и го обвинил в плагиатство. Този, от когото Морт е откраднал, никога не го е направил, затова накрая той е трябвало да се накаже сам. Но се съмнявам дали това е всичко, Ейми. Той наистина се опита да ви убие.

— Не — каза тя. — Опита се да ме убие Шутър.

Еванс вдигна вежди. Тед я погледна внимателно, после пак извади лулата от джоба си.

— Истинският Шутър…

— Не ви разбирам.

Тя се усмихна измъчено.

— И аз самата не разбирам. Затова съм тук. Не че има някакъв смисъл да вито разказвам — Морт е мъртъв и всичко е свършено — но това може да ми помогне. Може да ми помогне да спя по-добре.

— Разкажете ни тогава.

— Виждате ли, когато отидохме да почистим къщата, спряхме в малкия градски магазин — „При Бауи“. Тед напълни резервоара — при Бауи винаги е било на самообслужване, а аз влязох да купя някои неща. Вътре имаше един човек — Съни Тротс, който е работил с Том Грийнлиф. Том е по-старият от двамата пазачи, които бяха убити. Съни искаше да ми каже колко съжалява за Морт, а също и още нещо, защото бил видял Морт в деня, преди той да умре и искал да го каже на него. Така каза. Било за Том Грийнлиф — за нещо, което Том казал на Съни, когато боядисвали Енорийската методистка палата. Съни видял Морт след това, но не мислел да му го каже направо. После си спомнил, че това има нещо общо с Грег Карстерс…

— Другият убит?

— Да. И така, той се обърнал и извикал, но Морт не го чул. А на следващия ден Морт беше мъртъв.

— Какво е казал Том Грийнлиф на този човек?

— Че мисли, че е видял призрак — каза спокойно Ейми.

Те я погледнаха, без да кажат нищо.

— Съни каза, че Том напоследък започнал да забравя и че се тревожел за това. Според Съни си било чиста склероза, но преди пет-шест години жената на Том умряла от болестта на Алцхаймер и старецът се плашел да не би да се е заразил. Според Съни, когато Том забравял някъде някоя четка, я търсел по цял ден. Та Том казал, че точно затова, когато Грег Карстерс го попитал дали познава мъжа, когото бил видял да говори с Морт Рейни предишния ден, и дали би го познал, ако го види отново, му отговорил, че не бил видял никого с Морт — тоест, че Морт е бил сам.

Чу се драскане на клечка кибрит. Тед Милнър все пак беше решил да запали лулата си. Еванс не му обърна внимание. Беше се навел напред и погледът му беше втренчен в Ейми Милнър.

— Да изясним това. Според Съни Трутс…

— Тротс.

— Добре, Тротс. Според него Том Грийнлиф наистина е видял Морт с някого?

— Не точно — каза Ейми. — Съни помислил, че ако Том е вярвал в това — ако го е вярвал със сигурност, не би излъгал Грег. Всъщност Том му казал, че не знае какво е видял. Че е бил объркан. Че му се е струвало по-безопасно все пак да не казва нищо. Не е искал никой — особено Грег Карстерс, който също е работел като пазач — да знае колко е объркан, а най-много от всичко не е искал някой да си помисли, че той може би се разболява, както се е разболяла покойната му жена.

— Извинете — каза Еванс, — не съм сигурен, че ви разбирам.

— Според Съни — каза тя — Том помахал в отговор. И отминал. После според това, което казва Съни, Том погледнал в огледалото си за обратно виждане и видял друг мъж с Морт и едно старо комби, въпреки че преди десет секунди нито мъжът, нито комбито били там. Казал, че мъжът носел черна шапка… но през него, както и през колата, човек можел да вижда.

— О, Ейми — каза тихо Тед. — Този човек те е излъгал. На едро.

Тя поклати глава.

— Съни не е достатъчно умен, за да измисли такава история. Той ми каза, че Том помислил, че трябва да се обади на Грег и все пак да му каже, че може би е видял такъв човек; че всичко ще бъде наред, ако не спомене, че през него се е виждало. Но Съни каза, че старецът бил ужасен. Бил убеден, че е едно от двете неща: или се разболява от болестта на Алцхаймер, или е видял призрак.

— Е, наистина звучи зловещо — каза Еванс и наистина беше така — за няколко мига кожата на ръцете и гърба му беше настръхнала. — Но това са приказки… всъщност приказки, разказани от мъртъв човек.

— Да… но има и нещо друго. — Тя остави чая си на бюрото, вдигна чантичката си и започна да рови в нея. — Когато почиствах кабинета на Морт, намерих онази шапка — онази ужасна черна шапка — зад бюрото му. Това ме порази, защото изобщо не го очаквах. Извадих я с една пръчка и пак с пръчката я изнесох навън в сандъка за боклук. Разбирате ли ме?

Тед очевидно не я разбираше. Еванс обаче — да.