Стивън Кинг - Децата на царевицата

Той нетърпеливо отхвърли натрапчивата мисъл и влезе в самата черква. Погледна към кораба и вледеняващ страх сграбчи сърцето му. Неволното му възклицание отекна сред мъртвешката тишина.

Над амвона беше закачена огромна картина, изобразяваща Христос. Бърт си помисли: „Ако не друго, това вече би накарало Вики да изпадне в истерия.“ Спасителят се усмихваше хитро, като лисица. Раздалечените му и втренчени очи напомняха на Бърт Лон Чейни от „Фантома на операта“. В разширените тъмни зеници някакъв човек (по всяка вероятност — грешник) се давеше в огнено езеро. Но най-страшното бе, че Христос имаше зелена коса… Когато се приближи, Бърт забеляза, че това всъщност са преплетени царевични листа. Картината бе неумело нарисувана, но имаше силно въздействие — приличаше на рисунка на талантливо дете: старозаветен, или може би езически Христос, готов да подложи на заколение паството си, вместо да бъде негов духовен предводител.

Пред левия ред пейки стоеше орган, в който имаше нещо странно, но отначало Бърт не можа да разбере точно какво. Приближи се и видя, че клавишите са изтръгнати, педалите — изхвърлени, а тръбите са запушени с изсъхнали царевични кочани. Над органа висеше табела със старателно изрисуван надпис: „И Господ рече: «Да няма друга музика, освен човешката реч».“

„Вики е права — каза си Бърт. — Тук нещо не е наред.“ Питаше се дали да се откаже от по-нататъшното разследване и да се върне при жена си. Ще се качи в колата и ще напуснат града колкото е възможно по-бързо — няма защо да търси полицейски участък. Но нещо го спираше. Помисли си: „Навярно искаш да я изтормозиш, преди да се върнеш и да признаеш, че е била права.“ Е, жена му може да почака още една-две минути.

Тръгна към амвона, като си казваше: „Та нали през Гетлин непрекъснато минават коли? Навярно хората от съседните градове имат роднини и приятели тук? От време на време в града би трябвало да се появяват полицейски патрули. Ами електрическата компания? Светофарът не работеше. Навярно е известно, че електричеството в Гетлин е прекъснато отпреди дванайсет години.“ Следователно предположенията му за онова, което се е случило в градчето, са напълно неоснователни.

Въпреки това сърцето му се сви от страх.

Изкачи се до амвона по застланите с пътека четири стъпала и огледа празните скамейки, които сякаш проблясваха в полумрака. Имаше чувството, че призрачни, езически очи се взират в гърба му.

Върху аналоя стоеше голяма Библия, отворена на трийсет и осма глава от Книгата на Йов. Бърт прочете: „Отговори Господ на Йова из бурята и рече: «Кой е този, който помрачава Провидението с думи без смисъл?… Де беше ти, когато полагах основите на земята? Кажи, ако знаеш.» Господи! Онзи, който обхожда редовете. Кажи, ако знаеш. А сега раздайте царевичните питки.“

Той прелисти страниците на Библията и те прошумоляха в тишината — навярно подобен звук издават призраци те, ако изобщо ги има. А в тази черква бе лесно да повярваш в съществуването им. Забеляза, че цели пасажи от Библията, най-вече от Новия Завет са изрязани. Някому бе хрумнало да „коригира“ свещената книга с помощта на ножиците.

Но Старият Завет бе непокътнат.

Младият мъж се канеше да слезе от амвона, когато погледът му попадна на друга книга на втория рафт. Измъкна я и си каза, че това навярно е черковният регистър, където са записани датите на всички кръщенета и погребения.

Намръщи се, когато видя разкривените букви, щамповани със злато върху корицата: „И РЕЧЕ ГОСПОД: «ДА СЕ ОТРЕЖАТ ОТ КОРЕН НЕПРАВЕДНИТЕ И С ТЯХ ДА СЕ НАТОРИ ЗЕМЯТА».“ Явно местните хора бяха обзети от една и съща натрапчива идея за жертвоприношения, която изобщо не се нравеше на Бърт.

Отвори книгата на първата страница и веднага забеляза, че почеркът е детски. На места бе използвана гума за мастило; нямаше правописни грешки, но едрите букви бяха по-скоро изрисувани, отколкото написани. Първата колона изглеждаше така:

Амос Дейгън (Ричард), род. 4 септ. 1945 — 4 септ. 1964

Исак Ренфрю (Уилям), род. 19 септ. 1945 — 19 септ. 1964

Захария Кърк (Джордж), род. 14 окт. 1945 — 14 окт. 1964

Мария Уепълс (Робърта), род. 12 ноемвр. 1945 — 12 ноемвр. 1964

Йеремия Холис (Едуард), род. 5 ян. 1946 — 5 ян. 1965

Младият мъж продължи да прелиства страниците. Три четвърти от книгата бяха изписани, след което дясната колонка неочаквано завършваше:

Рахила Стигмън (Дона), род. 21 юни 1957 — 21 юни 1976

Мойсей Ричардсън (Хенри), род. 29 юли 1957

Малахия Бордман (Крейг), род 15. август 1957