Стивън Кинг - Сблъсък

Лойд потръпна.

— … което означава, че някои от тях са достатъчно възрастни, за да са присъствали на заседанията на пътуващия съд, ако не като съдии, то като адвокати или студенти по право. Всички до един вярват в закона на Запада — бърз съдебен процес, сетне — примка на шията. По този начин се разглеждаха делата до началото на петдесетте. В случаите, когато пред съда застанеха хора, обвинени в няколко убийства, това бе единственият начин .

— Боже мой, необходимо ли е да навлизате в такива подробности?

— Да, защото трябва да осъзнаеш сериозността на положението си — смъмри го Девинс. — Съдиите просто искат да се убедят, че не ще ти бъде наложено жестоко и необичайно наказание. Би трябвало да им благодариш.

— Да им благодаря? По-скоро бих ги…

— Очистил? — спокойно допълни адвокатът.

— Не, разбира се — неубедително възрази Лойд.

— Молбата ни за преразглеждане на присъдата, както и възраженията ми ще бъдат отхвърлени. Ако имаме късмет, ще ми разрешат да призова свидетели. Удаде ли ми се такава възможност, ще повикам всички, явили се на първия процес, плюс още неколцина, и ще ги разпитвам надълго и нашироко. Готов съм да призова дори съучениците ти от прогимназията, стига да открия адресите им.

— Напуснах училище още в шести клас — мрачно процеди Лойд.

— След като аризонският съд отхвърли жалбата ми, ще се обърна към Върховния съд. Предполагам, че оттам ще получа отказ за помилване още същия ден.

Девинс замълча и запали цигара.

— А след това? — попита Лойд.

— След това? — Адвокатът изглеждаше изненадан и дори леко раздразнен от глупостта на Лойд. — След това ще те затворят в килията за смъртници в щатския дранголник, където ще се наслаждаваш на добрата кухня, докато дойде време да те настанят на електрическото столче. Но не се бой — всичко ще свърши много бързо.

— Няма да го направят — промърмори Лойд. — Просто се опитвате да ме сплашите.

— Лойд, в четирите щата, където заседава специалната сесия на съда за особено тежки престъпления, смъртното наказание се прилага непрекъснато. Досега четирийсет жени и мъже са били екзекутирани в съответствие с присъдата, произнесена по делото на Маркъм. Действително „допълнителните съдии“ изискват повече разходи от данъкоплатците, но сумата не е много голяма, тъй като извънредният съд разглежда незначителен процент от всички дела за убийство. Освен това данъкоплатците нямат нищо против да се бръкнат по-надълбоко в името на смъртното наказание. То им допада .

Лойд имаше вид като че всеки момент ще повърне.

— Е, има и нещо утешително — продължи Девинс, — областният прокурор осъжда обвиняемия според прецедента от делото на Маркъм само ако е напълно убеден във вината му. Не е достатъчно да заловиш кучето с перушина по муцуната; трябва да го спипаш в кокошарника. Точно както са спипали теб, Силвестър.

Лойд, който само преди четвърт час се наслаждаваше на славата си и гордо приемаше поздравленията на другите затворници, сега виждаше как след някакви си две-три седмици ще се опече на електрическия стол.

— Изплаши ли се, Силвестър? — почти дружелюбно попита Девинс.

Младежът навлажни с език устните си, сетне прошепна:

— И още как! Ако е вярно всичко, дето казахте, аз съм вече мъртвец.

— Всъщност такава ми бе целта — исках да те сплаша. Ако влезеш в съдебната зала с типичната си глупава и самодоволна усмивка, моментално ще те завържат за стола и ще дръпнат шалтера. Ще бъдеш четирийсет и първият осъден на смърт. Ако ме слушаш, може би ще успея да ти помогна. Не обещавам нищо, но имам малка надежда.

— Какво искате да кажете?

— Единствената ми надежда е в дванайсетте съдебни заседатели — съвсем случайни хора. Бих дал мило и драго повечето да са четирийсет и две годишни дами, които и досега помнят наизуст „Мечо Пух“ и все още погребват любимите си канарчета в задния двор. Когато призовават съдебните заседатели, подробно ги осведомяват за присъдата по делото на Маркъм. Те добре знаят, че не гласуват за смъртно наказание, което ще бъде изпълнено след шест месеца или след шест години, когато вече са забравили за него. Човекът, когото обявят за виновен, ще хвърли петалата само след една-две седмици…

— Много образно се изразявате, няма що — опита се да го прекъсне Лойд.

Адвокатът невъзмутимо продължи:

— В някои случаи осъзнаването на този факт е карало съдебните заседатели да обявят подсъдимия за невинен. В други те оправдавали явните убийци просто защото не искали тяхната смърт да тежи на съвестта им. — Той размаха някакъв документ. — Знай едно: въпреки че четирийсет души са били екзекутирани в съответствие с присъдата по делото на Маркъм, то смъртното наказание при подобни случаи е било поискано седемдесет пъти. От трийсетте осъдени, спасили се от смъртта, двайсет и шестима били признати за невинни от съдебните заседатели; само четири пъти присъдата е била отменена от съда за особено тежки престъпления — веднъж в Южна Каролина, два пъти във Флорида и един път — в Алабама.