Стивън Кинг - Сблъсък

Пъхнал ръце в джобовете си, Глен някак замечтано се взираше в каменистия склон. Стю тихо го попита:

— Ще се справиш ли, Глен?

— Естествено.

— Как е артритът ти?

— Можеше да е и по-зле. — Социологът се усмихна пресилено. — Но ако трябва да съм откровен, имало е и по-добри дни.

Нямаха въже, за да се завържат един за друг. Стю се спусна първи. Изпитваше ужас всеки път, когато пръстта се ронеше под краката му. Веднъж замалко не се подхлъзна и не падна. С едната си ръка успя да се хване за каменен издатък и едва се задържа. В този момент Коджак премина покрай него и след миг се озова на дъното, махайки с опашка и весело лаейки към Стю.

— Ах, ти, фукльо — промърмори младият мъж и предпазливо го последва.

— Аз съм следващият — извика Глен, — Този обиди кученцето ми!

— Внимавай, плешивко! Пръстта се свлича.

Глен се спускаше бавно, търсейки опорни точки. Сърцето на Стю се свиваше всеки път, когато забележеше, че пръстта се свлича. Лекият ветрец разрошваше сребристите коси на възрастния човек. Стю си помисли, че когато се запозна с Глен, който рисуваше посредствена картина край пътя за Ню Хемпшир, косата му не бе толкова побеляла.

До последния момент Стю беше сигурен, че Глен ще падне и ще се пребие. Когато се озова до него, той въздъхна облекчено и го потупа по рамото.

— Няма проблеми, Източен Тексас — заяви Глен и се наведе да погали Коджак.

Следващият бе Ралф. Когато достигна на два метра от дъното, той скочи долу и възкликна:

— Господи! Този склон е хлъзгав като да е намазан с гъша мас. Голям майтап ще падне, ако не успеем да се изкачим от другата страна и ни се наложи да извървим осем километра по течението в търсене на по-нисък склон. — Още по-забавно ще стане, ако пътят ни бъде преграден от друг поток.

Лари се спусна на дъното за по-малко от три минути и попита:

— Кой ще се изкачва пръв?

— Защо да не си ти, след като си толкова пъргав? — предложи Глен.

— Прекрасно.

Изкачването му отне значително повече време. На два пъти едва не падна, но накрая се добра догоре и им махна.

— Кой е следващият? — попита Ралф.

— Аз — каза Глен и се запъти към склона. Стю го хвана за ръката.

— Виж, можем да тръгнем по течението и да открием по-полегат склон, както предложи Ралф.!

— И да изгубим половин ден? Когато бях малък, можах да изкатеря такъв склон за четирийсет секунди без изобщо да ми се ускори пулсът.

— Вече не си малък, Глен.

— Вярно е. Но ми се струва, че някогашното момче е още е живо в мен.

Преди Стю да успее да възрази, Глен започна да се изкачва. Измина една трета от пътя, спря и си почина, сетне отново се заизкачва. След малко се опита да се задържи за буца пръст, която се разпадна и Стю бе абсолютно сигурен, че ще полети надолу.

— По дяволите — прошепна Ралф.

Глен размаха ръце и незнайно как успя да запази равновесие. Изкачи се още шест метра и отново спря да почине, Почти на самия край на склона скалата, на която бе стъпил, поддаде. Той неизбежно щеше да падне, ако на помощ не му се бе притекъл Лари. Младият мъж го хвана за ръката и го издърпа горе.

— Фасулска работа — заяви социологът. Стю облекчено се усмихна.

— Как ти е пулсът, плешивко?

— Според мен е към хиляда — отвърна Глен.

Ралф се заизкачва по склона като флегматичен планински козел, с голяма предпазливост. Когато стигна догоре, дойде ред на Стю.

До момента, в който падна, Стю мислеше, че изкачването ще бъде много по-лесно от слизането. Ала този склон бе покрит с ронлива пръст и скални отломки.

Гърдите му вече бяха на нивото на магистралата, когато неочаквано камъкът, на който бе стъпил с левия си крак, неочаквано изчезна. Усети, че се плъзга надолу. Лари се опита да го хване за ръката, но не успя. Стю се вкопчи в банкета, но той се откъсна и един камък остана в ръцете на младежа. За миг Стю смаяно се взря в него, а през това време скоростта на падането му се увеличи. Захвърли камъка, усещайки се като койота Уили.

„Остава само някой да ми викне «бип-бип», преди да се просна на дъното («бип-бип» — викаше щраусът в анимационния филм, когато койотът за кой ли път биваше смазан от скали).“

Коляното му се удари в нещо и го прониза ужасна болка. Стю напразно се опитваше да намери опорна точка върху хлъзгавия склон. Продължаваше да лети надолу.

Удари се в някаква издадена скала и тялото му се преметна във въздуха. Прелетя още три метра и падна, краката му се извиха под странен ъгъл. Чу как костта му изхрущя. Извика от болка и направи кълбо назад. Устата му се напълни с пръст. Острите камъчета издълбаха кървави следи по страните му и дланите му.