Стивън Кинг - Сблъсък

— Черна магия! Свят, изпълнен с чудеса, където водата тече нагоре към планината, тролове обитават непроходимите гори, а драконите живеят под планините. И други чудеса, бяла магия. „Лазаре, стани…“ Превръщане на водата във вино. И може би… прогонване на дяволите…

Замлъкна, сетне се усмихна.

— С една дума — живота.

— А тайнственият човек? — тихо запита Фран. Глен сви рамене.

— Майка Абигейл го нарича дяволско изчадие. Може би той е последният „рицар“ на рационалната мисъл, използващ чудесата на технологията против нас. Вероятно има и още нещо, много по-страшно, което не ми е известно. Зная единствено, че той съществува и се страхувам, че социологията или психологията или всяка друга „логия“ не може да го унищожи. Смятам, че единствено бялата магия може да се справи с него… но нашата „бяла магьосница“ ни напусна и сега се скита някъде сама и безпомощна. — Гласът на Глен трепна и той побърза да сведе очи.

Навън цареше мрак, и вятърът, идващ от планините, запращаше дъждовните капки в прозорците на Стю и Фран. Глен се опитваше да запали лулата си. Стю бръкна в джоба си, извади шепа монети и започна да ги подрънква в шепата си, като от време на време обръщаше по някоя, за да види дали му се е паднало ези или тура. Ник драскаше в бележника си и си спомняше празните улици на Шойо; изведнъж чу — наистина чу — глас да шепти: „Той идва за теб, глухчо. Сега е още по-близо.“

След малко Глен и Стю запалиха лампата и четиримата мълчаливо се втренчиха в пламъците.

След като гостите си отидоха, Фран почувства тъга. Стю също бе като в унес. „Изглежда уморен — помисли си младата жена — По-добре да останем у дома и да си поговорим, а следобед да поспим. Трябва да се отпуснем“. Погледна към газената лампа и й се прииска да бе електрическа. Ярка електрическа крушка, която да огрее стаята само с едно натискане на ключа на стената.

Усети, че в очите й парят сълзи. Ядосано си каза да престане, да не добавя още проблеми към вече съществуващите, но явно не бе по силите й да контролира чувствата си. Неочаквано настроението на Стю се подобри.

— Божичко, за малко да забравя! — възкликна той.

— Какво?

— Ще ти покажа! Стой тук!

Излезе от дневната и затрополи надолу по стълбите. Тя отиде до вратата и след миг го чу да се връща. Носеше нещо и то бе…

— Стюард Редман, откъде я намери? — извика тя, приятно изненадана.

— В магазина за фолклорни инструменти — отвърна той усмихнат.

Тя взе дъската за пране и я заоглежда на светлината от газената лампа.

— Фолклорни…?

— На Уолнът стрийт.

— Дъска за пране в музикален магазин?

— Да. Имаше и корито, но някой вече бе пробил дупка в него и го бе превърнал в контрабас.

Тя започна да се смее. Остави дъската за пране на канапето, отиде при него и страстно го прегърна, след което прошепна:

— Докторът каза, че е хубаво бебето да слуша музика.

— Ммм?

Фран притисна лице до шията му.

— Явно го кара да се чувства добре. Поне така се казва в песента. Можеш ли да ме накараш да се чувствам добре, Стю?

Усмихнат, той я вдигна на ръце.

— Е, поне съм длъжен да опитам.

В два и петнайсет следобед на следващия ден, Глен Бейтман се втурна в апартамента, без да почука на вратата. Фран бе на гости на Луси Суон и двете се опитваха да приготвят някакъв сладкиш. Стю четеше уестърн от Макс Бранд. Когато вдигна поглед и видя Глен, чието лице бе бледо и уплашено, а очите — широко отворени, книгата му падна на пода.

— Стю! — задъхано възкликна Глен. — О, Боже, радвам се, че те заварих у дома.

— Какво се е случило? — сепна се Стю. — Някой е открил майка Абигейл.

— Не — отвърна Глен и седна така рязко, сякаш краката му се подкосиха. — Новините са добри. Но всичко е много странно.

— Но какво се е случило?

— Коджак. Следобеда подремнах и когато станах, видях Коджак да спи на верандата. Изглежда ужасно Стю, сякаш е минал през центрофуга, но е той.

— Искаш да кажеш кучето?

— Точно така.

— Сигурен ли си?

— На медальончето е написано „Уудсвил Н.Х.“ Носи същия червен кожен нашийник. Същото куче е. Измършавял е и явно неведнъж се е бил. Дик Елис, който много се зарадва, че за разнообразие има за пациент животно — та той каза, че кучето е ослепяло с едното око. Има и дълбоки рани по хълбоците и корема, някои от които са инфектирани, но Дик се погрижи за всичко. Каза, че Коджак сигурно се е бил с вълк, може би с цяла глутница. Във всеки случай няма бяс. — Глен бавно поклати глава и две сълзи потекоха по страните му. — Проклетото куче се върна при мен. Какъв негодник съм бил да го изоставя!