Стивън Кинг - Сблъсък

Отново насочи вниманието си към листа, на който си беше водил записки преди появяването на Ралф. Втренчи се в думите, които бе заградил три пъти, сякаш за да им попречи да избягат. Власт. Организация. Изведнъж му хрумна още една дума и той я написа под другите две, тъкмо имаше достатъчно място. Сега на листа пишеше: Власт, Организация, Политика.

Не се опитваше да отхвърли кандидатурата на Харолд само защото смяташе, че Стю и Глен са иззели инициативата от ръцете му и се опитват да го изместят. Естествено честолюбието му бе засегнато. Щеше да е странно, ако не се чувстваше обиден. В известен смисъл именно той, заедно с Ралф и майка Абигейл, бе основал Свободната зона.

„Тук вече има стотици хора и можем да очакваме още хиляди, ако Бейтман се окаже прав“ — помисли си Ник и почука с молива оградените думи. Колкото повече ги гледаше, толкова по-грозни му се струваха. „А когато ние с Ралф и майка Абигейл пристигнахме в Боулдър, не заварихме тук други живи същества, освен котките и сърните, които слизаха в града и опустошаваха градините на хората… влизаха дори в магазините. Спомням си онази сърна, която бе успяла някак да се намъкне в супермаркета «Тейбъл Меса» и после не можеше да намери изхода. Направо се беше побъркала. Тичаше лудешки между рафтовете с продукти, събаряше някои от тях, спъваше се, падаше и пак хукваше.

Вярно, че няма и месец, откакто сме тук, но все пак дойдохме първи! Затова естествено се чувствам малко засегнат, но не поради това искам Харолд да не участва в комитета. Причината е, че му нямам доверие. Той се усмихва през цялото време, но сякаш очите и усмивката не принадлежат на едно и също лице. Знам, че навремето е имало някакви търкания между Харолд и Стю относно Франи, но сега и тримата твърдят, че това е минало. Да, но се чудя дали наистина е така. На няколко пъти улавям Франи да гледа Харолд с тревога и недоверие, като че ли тя самата се пита дали всичко е «минало». Вярно, че е умен, но не знам дали е достатъчно устойчив психически.“

Ник поклати глава. И това не бе всичко. На няколко пъти се бе питал дали Харолд Лодър не е умопобъркан.

Най-вече заради тази негова идиотска усмивка. „Не бих искал да споделям тайните си с някого, който се усмихва така и има вид, сякаш не спи по цели нощи. Не, Лодър, ще трябва да минем без теб.“

Ник затвори папката и я пъхна в най-долното чекмедже на бюрото си. После се изправи и започна да се съблича. Искаше да си вземе душ. Кой знае защо се чувстваше мръсен. Помисли си: „Ето го светът, но не според Гарп /Авторът има предвид хумористичния роман «Светът според Гарп» на американския писател Джон Ървинг, както и прочутото произведение на Хъксли «Прекрасен нов свят»: — Б. пр./, а според супергрипа. Този прекрасен нов свят.“ Но на него не му се струваше нито особено смел, нито особено нов. Всичко изглеждаше така, сякаш някой е поставил мощна бомба в сандъче с играчки. Тя избухнала със силен гръм. Играчките изхвръкнали от кутията и се разпилели из цялата стая. Някои били напълно счупени, други можели да бъдат поправени, но повечето просто били разпръснати навсякъде. Все още били прекалено нагорещени, за да ги пипнеш, но по-късно станало ясно, че изобщо не са повредени.

Ник си мислеше, че задачата на хората в този нов свят се състои в това да „сортират играчките“. Да изхвърлят безнадеждно счупените, да отделят онези, които могат да бъдат поправени, и да направят списък на здравите. А сетне да осигурят ново сандъче за тях. Бронирано сандъче! Има нещо ужасяващо и перверзно привлекателно в лекотата, с която се взривяват предметите. Трудно е сглобяването им. Отделянето на повредените от годните. Поправянето им. Съставянето на списъци. И, разбира се, изхвърлянето на непотребните вещи.

Ала… замисляли ли сте се колко трудно ви е да изхвърлите ненужните предмети?

Застана гол насред стаята, с дрехите в едната си ръка. О, нощта бе така тиха… но нима всички нощи не бяха симфония от тишина за Ник? Защо изведнъж почувства, че мравки пролазиха по тялото му? Може би защото внезапно осъзна, че работата на комитета няма да се състои в сортиране на счупени играчки.

Защото му хрумна мисълта, че се е присъединил към странен кръжок по шев и кройка на човешкия дух, състоящ се от Редман, Бейтман, майка Абигейл и дори Ралф със своя радиопредавател и усилвател, който бе разпращал мощни радиосигнали из целия мъртъв континент. Всеки от тях държеше игла и може би щяха да изработят заедно едно голямо одеяло, което да ги предпазва от зимния студ… а може би, след кратка пауза само, бяха започнали отново да шият мъртвешки саван за човешката раса.