Стивън Кинг - Сблъсък

Скоро хората тук щяха да престанат да се лутат насам-натам като мухи без глави и да започнат да се организират. Тя не бе социолог като Глен Бейтман (който винаги я гледаше така, както собственик на хиподрум оглежда състезателен кон), но добре знаеше, че след време хората винаги се обединяват. Това бе проклятието, но и спасението за човешката раса. Ако по време на някое наводнение шестима се носят със сал по Мисисипи, то щом стигнат бряг, веднага ще захванат да играят бинго.

Първо ще установят някакво управление и ще поискат да я поставят начело. Естествено тя нямаше да позволи това да стане, колкото и да го желаеше. Не беше такава Божията воля. Нека се справят сами с всички практически въпроси, свързани със земния живот. Да пуснем ли електричеството? Чудесно. Най-напред ще изпробва „мелачката за боклуци“. Нека пуснат газта, за да не измръзнат хората през зимата. Нека си приемат резолюции, нека си кроят планове, тя нямаше нищо против и нямаше да им се бърка. Щеше да настоява Ник да участва в управлението и Ралф също, може би. Тексасецът също й вдъхваше доверие — знаеше да си държи устата затворена, когато нямаше какво да каже. Смяташе, че ще искат да включат и дебелото момче, Харолд, и тя нямаше да им попречи, макар той да не й харесваше. Тревожеше я. През цялото време се хилеше насреща й, но очите му оставаха мъртви. Държеше се мило, казваше винаги това, което трябва, ала очите му бяха като два студени пикела, забити в ледник.

Абигейл смяташе, че Харолд крие някаква тайна. Нещо гадно, противно, миризливо като мърша бе скрито в сърцето му. Нямаше представа какво е то. Бог не бе пожелал да й разкрие тайната му, значи сигурно тя нямаше отношение към Божиите планове за развитието на тяхната общност. Въпреки това я тревожеше мисълта, че това момче ще бъде включено във висшия съвет… но не възнамеряваше да сподели с никого опасенията си.

Нейната задача, мислеше си самодоволно старицата, докато се люлееше, нейното място в съвета се свеждаше единствено до борбата с дяволския човек.

Той нямаше име, макар че предпочиташе да го наричат Флаг… поне за момента. От другата страна на планината работата му вече бе започнала. Абигейл не знаеше какви точно са плановете му. Те бяха скрити за нейните очи, както и тайната на дебелото момче Харолд. Но и без това подробностите бяха без значение. Целта на Флаг бе ясна и проста — да унищожи всички тях.

Старицата го познаваше добре. Всички новопристигнали в Свободната зона посещаваха първо нея и тя ги приемаше, макар че често се чувстваше уморена… Те всички държаха да й кажат, че са я сънували и че са сънували него. Той ги изпълваше с ужас. Абигейл кимаше с разбиране и ги успокояваше, доколкото можеше. Но през цялото време си мислеше, че не биха познали Флаг, ако се разминеха с него на улицата… освен ако той самият не пожелаеше да бъде забелязан. Може би щяха да почувстват присъствието му — внезапен студен полъх, гореща вълна, като при треска или остра, пронизваща болка в ушите и слепоочията. Но тези хора грешаха, ако смятаха, че той е някакво чудовище с две глави, шест очи и рога. Вероятно Флаг не изглеждаше по-различно от доставчика на мляко и от пощальона.

Абигейл предполагаше, че зад злото, извършвано с умисъл, душата му тънеше в неосъзнат от него безпросветен мрак. Това бе характерното за рожбите на тъмните сили. Те не можеха да създадат нищо, бяха в състояние само да рушат. Бог Творец бе създал човека по собствен образ и подобие и всеки, който следваше Божиите, повели бе също толкова творец. Мъжете и жените, които се уповаваха на Бога, бяха водени от желанието да съзиждат, да придадат разумна форма на света около тях. Дяволският човек искаше и можеше единствено да разгражда и руши. Антихрист ли бе той? Да, и антитворец.

Разбира се, той щеше да има последователи и това не бе нещо ново. Флаг бе лъжец и неговият отец бе Баща на лъжите. Дяволският човек приличаше на голяма неонова реклама, която заслепява хората като водопад от празнични фойерверки. Тези чираци-разрушители нямаше да забележат, че като неонова реклама той повтаря до безкрай едни и същи фигури. Нямаше да осъзнаят, че ако изпуснат газта, която изпълваше сложната плетеница от тръбички, тя ще се разпръсне из въздуха и ще се изпари безследно.

Някои сами щяха да си направят изводите, че в неговото царство никога нямаше да има мир. Стражите и телените мрежи щяха да служат не само като предпазна мярка срещу нападатели отвън, но щяха да попречат на сменилите вярата си да избягат.