Стивън Кинг - Сблъсък

— Стю? — подкани го тя с уплашен глас.

— Не си казала на никого? — повтори той.

— Не знаех как да го направя. — Очите й се напълниха със сълзи.

— Кога трябва да се роди?

— През януари. — Тя се разплака.

Стю я прегърна. Показа й, че всичко беше наред, без да промълви нито дума. Не й каза да не се тревожи и че ще има грижа за всичко, но отново се люби с нея и тя си помисли, че никога досега не се е чувствала толкова щастлива.

Нито един от двамата не забеляза Харолд, който стоеше зад храстите, притаил се в сянката, сякаш бе лошият човек от сънищата им. Нито един от двамата не видя как той присви злобно очи, когато Франи извика от удоволствие накрая, щом достигна до оргазъм.

Когато свършиха, беше съвсем притъмняло.

Харолд безшумно се отдалечи.

1 август 1990 г.

Снощи не писах нищо. Бях прекалено развълнувана, твърде щастлива. Със Стю сме заедно.

Той се съгласи с мене, че ще е най-добре да запазя тайната за Самотния рейнджър колкото се може по-дълго, поне докато се установим някъде за постоянно. Аз нямам нищо против да останем в Колорадо. Така, както се чувствам тази вечер, мисля, че бих се съгласила да отида и до планините на Луната. Това дали не прозвуча като мисъл на оглупяла от любов ученичка? Е, ако в дневника си не мога да се отпусна и да се държа като оглупяла от любов ученичка, то къде тогава бих могла да го сторя?

Но трябва да спомена още нещо по темата за Самотния рейнджър. Свързано е с моя майчински инстинкт. Дали изобщо съществува такова нещо? Мисля, че да. Вероятно се дължи на хормоните. От няколко седмици не се чувствам на себе си, но ми е трудно да разгранича промените, настъпили в мен в резултат на бременността ми, и тези, причинени от ужасната катастрофа, която ни сполетя. Но изпитвам някакво чувство на ревност (думата „ревност“ едва ли е най-подходяща в случая, но по-точна не мога да намеря тази вечер), чувство, че си се приближил до центъра на Вселената и трябва да браниш мястото си. Затова именно приспивателното ми се струва по-опасно дори от кошмарите, макар да съзнавам, че хапчетата изобщо няма да навредят на бебето, не и в тези незначителни дози, които ни раздават. Тази ревност, предполагам, се дължи отчасти и на любовта, която изпитвам към Стю Редман. Имам чувството, че не само ям, но и обичам за двама.

Трябва да приключвам. Имам нужда от сън, независимо какво ще сънувам, когато заспя. Не успяхме да изминем толкова път, колкото ни се искаше през Индиана. Имаше страхотно задръстване от превозни средства близо до Елкат, което доста ни позабави. Повечето от тях бяха военни. Имаше доста трупове на войници. Глен, Сюзън, Дейна и Стю взеха всичкото оръжие, което успяха да намерят — двадесетина карабини, няколко гранати и гранатохвъргачка — точно така се казва, приятели. Докато аз пиша, Харолд и Стю проучват как действа. Имат седемнадесет-осемнадесет гранати. Моля ти се, Господи, само да не се убият с това нещо!

Като стана дума за Харолд, скъпо дневниче, трябва да ти кажа, че той НЕ ПОДОЗИРА АБСОЛЮТНО НИЩИЧКО (звучи ми като реплика от някой филм с Бети Дейвис). Когато настигнем групата на майка Абигейл, предполагам, че ще трябва да му кажем. Няма да е честно да продължаваме да крием от него, каквото ще да става.

Но днес беше много по-весел и жизнерадостен от когато и да било. Толкова широко се усмихваше, че се изплаших да не получи мускулна треска на лицето! Той сам предложи на Стю заедно да проучат опасната гранатохвъргачка и… Но ето, че идват към мене. Ще довърша по-късно.

Франи спеше дълбоко, както и всички останали, с изключение на Харолд Лодър. Малко след полунощ той стана, приближи се тихичко и се загледа в нея. Сега не се усмихваше, въпреки че усмивката не слезе от лицето му през целия ден. На моменти имаше чувството, че физиономията ще му се разцепи от хилене и побърканият му от мисли мозък ще изтече през цепнатината. Може би поне така щеше да му поолекне.

Стоеше и я гледаше, заслушан в лятната песен на щурците. Сега бяха горещниците — от 25 юли до 28 август.

Франи спеше сладко, подложила пуловера под главата си. Раницата й беше до нея.

Всеки с удоволствията си, Фран.

Той приклекна и изтръпна, когато ставите на коленете му изпукаха, ала никой не помръдна. Откопча раницата й, развърза връвта и бръкна вътре. Запали тънко като молив фенерче и огледа съдържанието на раницата. Франи измърмори насън и се обърна на другата страна. Харолд се вцепени. Намери това, което търсеше на дъното, под три чисти блузи и карта с протрити краища. Една тетрадка. Извади я, отвори я на първата страница и освети с фенерчето написаното със сбития, но изключително четлив почерк на Франи.