Стивън Кинг - Колорадеца

Момичето го наблюдаваше като хипнотизирано.

— Това изпълнимо ли е?

— Може би, ама на косъм — въздъхна Дейв. — Ако не го бяха открили мъртъв на Хамък Бийч, самият аз за нищо на света нямаше да повярвам. А ти, Винс?

— И аз — без изобщо да се замисля, потвърди другият старец.

— В радиус от двайсет километра около Тинък има четири неасфалтирани писти, и четирите сезонни. Повечето им полети са през лятото, карат туристи на екскурзии по местните забележителности или да зяпат шумата, когато цветовете са най-пъстри, въпреки че туй трае само една-две седмици. Проверихме и там, ако Когън случайно е взел втори чартърен полет, тоз път витлов самолет, например „Пайпър Къб“, от Бангор до крайбрежието.

— И сте ударили на камък, нали?

— Позна — отвърна Винс и сега усмивката му изглеждаше по-скоро мрачна, отколкото лукава. — След затварянето на асансьорните врати в оназ денвърска сграда цялата таз работа не е нищо друго освен сенки, които не мож съвсем ги различи… и един труп. Три от четирите писти се оказаха пусти през април, напълно затворени, тъй че на всяка от тях е можел да кацне самолет, без никой да забележи. А четвъртата — там живееше една жена, Мейси Харингтън, с баща си и шейсетина мастии, та тя твърдеше, че никой не е бил кацал на тяхната писта от октомври седемдесет и девета до май осемдесета, ама вонеше на бъчва и се съмнявах, че помни какво се е случило седмица преди да разговарям с нея, камо ли преди година и половина.

— Ами баща й? — попита Стефани.

— Сляп като къртица и еднокрак — поясни Дейв. — Диабетик.

— Уф.

— Амчи да.

— Дай да оставим Джак и Мейси Харингтън — нетърпеливо рече Винс. — Когато става дума за Когън, не вярвам в Теорията за втория самолет повече, отколкото в Теорията за втория стрелец, когато става дума за Кенеди. Ако Когън го е чакала сола в Денвър, пък не виждам друга възможност, друга може да го е чакала на летището. И съм убеден в това.

— Обаче е също толкова неправдоподобно — възрази Дейв. Не говореше подигравателно, а печално.

— Тъй да е — невъзмутимо отвърна другият старец, — ама като се отървеш от невъзможното, останалото… ей ти го и кутрето, драпа по вратата да го пуснеш вътре.

— Може сам да е шофирал — замислено предположи стажантката.

— Кола под наем ли? — Дейв поклати глава. — Съмнявам се, миличка. Агенциите за коли под наем приемат само кредитни карти, а кредитните карти оставят документални следи.

— Освен туй — прибави Винс — Когън не е познавал пътищата в източен и крайбрежен Мейн. Доколкото успяхме да установим, никога през живота си не е идвал насам. Ти вече познаваш пътищата, Стефи: главното шосе е само едно, от Бангор до Елсуърт, но щом стигнеш там, имаш три-четири различни възможности, и човек отдалече, даже да е имал карта, все ще се обърка. Мисля, че Дейв е прав. Ако е възнамерявал да пътува с кола и е знаел, че няма да разполага с много време, Колорадеца трябва да е разполагал с шофьор, който го е чакал. И който е бил готов да приеме заплащане в брой, и да кара бързо, без да се изгуби.

Стефани се позамисли. Двамата старци я оставиха.

— Общо трима — накрая рече тя. — Вторият от които — пилот.

— Може би с втори пилот — тихо допълни Дейв. — Поне таквиз са правилата.

— Много е странно — заяви момичето.

Винс кимна и въздъхна.

— Не отричам.

— Така и не сте открили нито един от тях, нали?

— Да.

Стажантката отново се замисли, този път с наведена глава и смръщено чело. Двамата за пореден път не я прекъснаха. След около две минути тя вдигна поглед.

— Но защо ? Какво може да е било толкова важно за Когън, че да положи такива усилия?

Винс Тийг и Дейв Боуи се спогледаха, после пак се обърнаха към нея.

— Виж, туй е сериозен въпрос — рече Винс.

— Сложен въпрос — рече Дейв.

— Главният въпрос — рече Винс.

— Естествено — потвърди Дейв. — Винаги е бил.

Винс, съвсем тихо:

— Не знаем, Стефани. Тъй и не узнахме.

Дейв, още по-тихо:

— В „Бостън Глоуб“ туй нямаше да им хареса. Да, хич.

— Естествено ний не сме „Бостън Глоуб“ — призна Винс. — Не сме даже бангорският „Дейли Нюз“. Ама когато възрастен човек тотално излезе от релсите, Стефани, всеки журналист, от голям или малък вестник, търси конкретни причини. Няма значение дали в резултат са отровени повечето от участниците в пикник на методистката църква, или само мъжката половинка от семейството тихо е изчезнала една делнична заран, за да не я видят жива никога вече. Виж, засега няма значение къде се е озовал той, нито по какъв невероятен начин е успял да стигне там — кажи ми какви може да са причините за туй излизане от релсите. Изброявай ми ги, докато не видя да вдигнеш поне четири пръста във въздуха.