Стивън Кинг - Клетка

— Не е автомобилна катастрофа или нещо подобно — побърза да я успокои. — Просто някакъв тип похапва тиква в задния двор на Том.

Тийнейджърката пристъпи между тях, подпря се на умивалника и се вдигна на пръсти, за да погледне през прозорчето. Неволно докосна ръката на Клей и той долови топлината от съня, която продължаваше да се излъчва от кожата й. Алис остана така известно време, след което се обърна към Том.

— Каза, че са се самоубили — отбеляза; Клей не можеше да определи дали в гласа й се долавяше обвинение или присмех. „Най-вероятно и тя самата не знае“ — помисли си.

— Не съм го твърдял със сигурност — измънка Том.

— На мен ми се стори сигурен. — Алис отново надзърна през прозореца. „Поне не е разстроена“ — каза си Клей. Всъщност изглеждаше необичайно спокойна — и малко чарли-чаплински — в големичката за ръста й пижама. — Ъъъ… момчета?

— Какво? — едновременно казаха двамата.

— Погледнете ръчната количка. Обърнете внимание на колелото.

Клей вече бе видял това, за което тя говореше — тиквената кора, сърцевината и семките.

— Сцепил е тиквата в колелото, за да се добере до вътрешността й — добави Алис. — Мисля, че е един от тях…

— Естествено, че е един от тях — заяви художникът.

Механикът Джордж седеше с широко разтворени крака, давайки възможност да се види, че е забравил всичко, на което са го учили като малък за пишкането в гащите.

— … но е използвал това колело като инструмент — продължи тийнейджърката. — Не ми изглежда като постъпка на изперкал човек.

— Един от тях вчера използва нож — изтъкна Том. — А друг размахваше автомобилни антени…

— Да, но… това е различно.

— Не толкова агресивно, може би? — подсмихна се мъжът с тънките мустачки. — Аз обаче нямам никакво желание да проверя.

— Не, не исках да кажа това — уточни Алис. — Не знам точно как да го обясня…

Клей смяташе, че се досеща какво има предвид девойката. Агресията, с която се бяха сблъскали вчерашния ден, бе сляпа и спонтанна. Сила, под чието въздействие телефонните откачалки грабваха първия попаднал им под ръка предмет и разрушаваха или убиваха. Например бизнесменът с ножа и голият младеж с автомобилните антени… Мъжът в парка, който бе захапал ухото на кучето си, и Русокосата фея пък бяха използвали зъбите си. Натрапникът в двора на Том Маккорт изглеждаше различно, и то не защото се хранеше, без да причинява нечия смърт. Също като Алис обаче Клей не бе в състояние да посочи в какво точно се изразява разликата.

— О, Боже мой! — възкликна девойката. — Още двама!

През отворената врата в градината влязоха четирийсетина годишна жена с мръсни сиви панталони и възрастен мъж по шорти и тениска с надпис „СИЛАТА НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ“. Зелената блуза на жената беше разкъсана и разкриваше чашките на бледозеления сутиен, а спътникът и куцаше и при всяка стъпка правеше странни движения с лактите си — все едно играеше патешкия танц, за да запази равновесие. Единият му крак беше бос (с изключение на разпарцаливения спортен чорап) и бе покрит до глезена със засъхнала кръв. „Сякаш е газил в кръв“ — помисли си Клей и потръпна от отвращение. Жената не спираше да повтаря нещо като „Гуум! Гуум!“ докато оглеждаше двора и градината; и погледът й се плъзна покрай Джордж Тиквоядеца, без да го удостои и с грам внимание. Мина покрай него, коленичи сред лехата с краставици и си откъсна една, а междувременно старецът с тениската „СИЛАТА НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ“ (чиято сплъстена бяла коса висеше като качулка около лицето му) застина неподвижно като робот, на който му е свършила енергията. На носа му се мъдреха очила с тънки позлатени рамки (очила за четене, каза си Клей), които проблясваха на ранната утринна светлина.

Изглеждаше досущ като човек, който навремето е бил изключително интелигентен, а сега се е превърнал в пълен глупак.

Двамата мъже и момичето в кухнята на Том се бяха скупчили един до друг със затаен дъх и наблюдаваха случващото се.

Погледът на възрастния мъж се спря върху Джордж, който захвърли оглозганото парче тиква, след което грабна друго и продължи да го ръфа. Засега не проявяваше никаква агресивност към новодошлите — Клей би казал, че дори не ги забелязваше.

Старецът закуцука напред и се пресегна към тиква с размерите на футболна топка. Намираше се на по-малко от метър от Джордж. Художникът добре помнеше какво се бе случило край метростанцията до „Атлантик Авеню Ин“, ето защо със свито сърце зачака какво ще последва.