Стивън Кинг - Клетка

— Смири се, момиче, и чуй Божието слово, преди тези мъже да те отклонят от правия път и да се съвкупят с теб пред отворените порти на ада! „Ибо видях в небето голяма звезда, що гореше като светило, и името й беше Покруса. И тези, които я следваха, бяха следовници на Луцифер, и всички те пропаднаха в адската пещ на…“

Клей я удари. В последния момент възпря ръката си, но въпреки това ударът беше доста силен, защото дори рамото му потрепери. Юмрукът му се стовари върху челюстта на жената и очилата й отскочиха, но след секунда кацнаха обратно на мястото си. Очите й се завъртяха в орбитите си, коленете й потрепериха, тя се олюля и изпусна Библията. Въпреки че изглеждаше потресена и изплашена, Алис протегна ръце и улови книгата, преди да е паднала на земята. В същото време Том Маккорт хвана жената под мишниците. Ударът и последвалата намеса на девойката и мустакатия бяха тъй синхронизирани, че сякаш бяха репетирани.

Клей изведнъж се почувства зле, задето е постъпил така с дебеланата. Не можеше да каже защо това бе по-лошо от хищната Русокоса фея, бизнесмена с касапския нож или обесения Рикарди, но се чувстваше отвратително. Да, бе изритал умопобъркания бизнесмен, Том — също, ала лудостта на мъжа с касапския нож беше различна. Дебелата дама със скъпата фризура просто бе…

— Господи! — промълви Клей. — Тя бе просто една откачалка, а пък аз я ударих.

Ръцете му се разтрепериха.

— Тя тормозеше едно младо момиче, което е изгубило майка си — рече Том и художникът осъзна, че приятелят му не се опитва да го успокои, а говори с хладен и безпристрастен тон. — Постъпи точно както трябваше. Освен това религиозните фанатички са ужасно издръжливи. Гледай — вече се свестява. Помогни ми да я пренесем на безопасно място.

Стигнаха до Шосе номер едно — наричано ту „Пътят на чудесата“, ту „Мръсната миля“, където имаше павилиони за продажба на алкохол, магазини за дрехи с намалени цени, складове за спортни стоки и всякакви долнопробни кръчмички и заведения за хранене. И шестте ленти на пътя бяха задръстени от автомобили — приклещени във верижни катастрофи или просто изоставени от шофьорите си, които вероятно са търсили помощ по мобилните си телефони и са приели Сигнала. Клей си помисли, че бежанците се провираха между автомобилите досущ като пълзящи мравки, напускащи мравуняк, премазан от нечий човешки крак.

На фасадата на ниска розова сграда имаше светло-отразителна табела с надпис: „Молдън Сейлъм Стрийт — 400 метра.“ Счупената витрина и бибипкащата едва-едва аларма (батериите, които я захранваха, бяха почти изтощени) бяха достатъчно красноречиви доказателства, че някой е проникнал с взлом вътре. Един поглед към угасналите букви на покрива бе напълно достатъчен на Клей, за да разбере причината за проявения интерес към сградата — „Мистър Биг — алкохол на най-ниски цени“.

Той придържаше пълната жена от едната страна, Том — от другата, Алис държеше главата й изправена, докато я подпряха на стълба на табелата. Тъкмо я сложиха да седне, когато непознатата отвори очи и ги изгледа учудено.

Том щракна с пръсти пред очите й веднъж, два пъти, и лудата примигна, после се втренчи в Клей.

— Ти ме удари — избърбори тя и пръстите й се стрелнаха към растящата подутина на бузата й.

— Да, съжа… — започна Клей.

— Той може да съжалява, но аз — не — заяви Том. Говореше все така студено. — Вие тероризирахте нашата повереничка.

Едрата дама тихичко се изсмя, но в очите й проблеснаха сълзи.

— Повереничка! Чувала съм много определения за това, но никога нещо подобно! Сякаш не знам какво искат мъже като вас от нежно момиче като това, особено в такива времена. „Те не ще се покаят и не ще се откажат нито от блудството, нито от разврата.“

— Млъкнете! — прекъсна я Том, — ако не искате да ви ударя и аз. И за разлика от приятеля ми, който според мен е имал щастието да не е расъл в обкръжението на религиозни фанатици и поради тази причина не вижда истинската ви същност, аз няма да отдръпна ръката си в последния момент. Ето, предупреждавам ви честно и открито — само още една дума и ще ви ударя. — Размаха юмрука си пред очите й и макар Клей вече да бе убеден, че по принцип Том е образован и цивилизован човек, който не се изживява като бияч, не можа да потисне тревожното си усещане при вида на малкия стегнат юмрук. Стори му се, че съзира предзнаменование за настъпващата епоха.

Облегнатата на стълба жена безмълвно се взираше в тях. Едра сълза се стече по напудрената й буза.