Стивън Кинг - Кристин

Освен това от Кристин лъхаше странна миризма, която не се усещаше веднага, но беше някак си натрапчива. Не беше миризма на нова тапицерия, която е дори приятна, а особена воня, почти, но не съвсем загадъчна. Миришеше на плесен. Майкъл си каза: „За Бога, колата е стара, нима очакваш да ухае като току-що излязла от магазина?“ Това обясняваше всичко. Въпреки великолепната реставрация, извършена от Арни, плимутът беше на двайсет години. Навярно вонята на плесен идваше от постелката в багажника, или от пълнежа под новата тапицерия. „Просто мирише на старо“ — опита се да се успокои той.

И все пак от едва доловимата миризма му се повдигаше. Тя го тревожеше. Струваше му се, че се появява и изчезва на талази, понякога беше натрапчива друг път — едва забележима. Едва ли можеше да определи източника й. Понякога вонеше на разлагащ се труп — може би някое животинче се беше скрило в багажника и бе умряло там.

Майкъл се гордееше с постижението на сина си… но изпита облекчение, когато слезе от колата му.

Тази нощ пазач на паркинга на аерогарата беше Сенди Галтън. Всъщност той винаги предпочиташе смяната от шест вечерта до десет сутринта. Сенди беше единственият от бандата на Бъди Репертън, който не беше присъствал на сбиването, предизвикало изключването на Бъди. Арни не можа да си спомни къде го е виждал, но Галтън го позна.

След изключването си Бъди Репертън не прояви никакъв интерес към формалностите, които биха му позволили да се върне в гимназията в началото на пролетния семестър. Вместо това започна работа в бензиностанцията, собственост на бащата на Дон Вандерберг. Само за няколко седмици той усвои типичните за професията трикове: връщане по-малко на шофьори, които бързаха прекалено много, за да преброят рестото, или изпълняваше номера с регенерираните гуми — взимаше пари за нова гума, поставяше регенерирана и прибираше в джоба си разликата от четирийсет и пет долара. По същия начин мамеше шофьорите с употребявани части за коли, освен това продаваше лепенки за изкаран технически преглед на младежи и студенти в близкия колеж, които на всяка цена искаха да карат смъртоносните си таратайки.

Бензиностанцията работеше денонощно, а на Бъди се бе паднала нощната смяна, от девет вечерта до пет сутринта. Обикновено към единайсет Мучи Уелч и Сенди Галтън пристигаха със стария, разяден от ръжда мустанг на Сенди, Мучи идваше със своята „Файърбърд“, а Дон непрекъснато се появяваше и изчезваше, когато не успяваше да изкръшка от училище. Към полунощ през почивните дни в канцеларията на Вандерберг се събираха от шест до осем младежи. Пиеха бира от мръсни чаени чаши или си подаваха бутилка „Тексас Драйвър“, пушеха марихуана или хашиш, пускаха газове, разказваха си мръсни вицове, фукаха се колко мацки са изчукали, понякога помагаха на Бъди да подмени оригиналните части на колата, качена на подемника.

По време на една нощна сбирка в началото на ноември Сенди мимоходом спомена, че Арни Кънингам докарал колата си на аерогарата и купил талон за трийсетдневен престой на паркинга.

Бъди, който по време на „ергенските купони“ обикновено седеше намусен и затворен в себе си, рязко отпусна на земята стола, на който се люлееше и с трясък стовари чашата си върху шкафа, където държаха чистачките за стъклата.

— Какво каза? — попита той. — Кънингам? Старият пицолики?

— Точно така — изненадано и малко смутено отговори Сенди.

— Сигурен ли си, че е копелето, заради което ме изритаха от училище?

Сенди го изгледа с нарастващо безпокойство.

— Да, защо?

— И си е купил талон за трийсет дни?

— Аха. Може би родителите му не я искат в…

Сенди смутено млъкна при вида на усмивката, разляла се по лицето на Бъди Репертън. Гледката не беше особено приятна не само защото разтегнатите устни на Бъди откриваха развалените му зъби. Той изглеждаше така, сякаш в главата му се бе задействал някакъв ужасяващ механизъм, който започваше да набира скорост.

Бъди изгледа приятелите си. Те отвърнаха на погледа му — бяха заинтригувани и същевременно малко изплашени. Репертън учудено промълви:

— Представете си, старият пицолики е направил колата като нова, а откачените му старци го принуждават да я паркира чак на аерогарата.