Стивън Кинг - Кристин

— Струва ми се, че вече ти го казах.

— О, така ли? — в гласа й се промъкна топлота. — Добре.

— Лий?

— Ъ-м-м-м.

— Обещавам, че сега ще имам повече време. Ще бъдем заедно винаги, когато пожелаеш — каза той и си помисли: „Защото Денис е в болницата и ти си единственото, което ми остава. Единственото, между мен… между мен и…“

— Радвам се — отвърна Лий.

— Обичам те.

— Дочуване, Арни.

Внезапно му се прииска да извика: „Кажи, че ме обичаш. Моля те, кажи го!“

Но дочу само изщракване в слушалката.

Дълго седя зад бюрото на Уил с наведена глава, опитвайки се да се овладее. Не е необходимо Лий непрекъснато да му повтаря, че го обича, нали? Не е необходимо всеки път да повдига самочувствието му, нали? Но действително ли беше така? Или се самозалъгваше?

Стана и се отправи към вратата. Важното бе, че тя се съгласи да излезе с него. Ще напазаруват за Коледа, както бяха възнамерявали в деня, когато лайнарите смазаха Кристин. Ще се разходят и ще си поговорят — с една дума — ще се забавляват. И тогава Лий ще му каже, че го обича.

— Ще ми го каже — прошепна той, застанал на прага на канцеларията. В този миг погледът му попадна на Кристин, която седеше в клетката си и като че му се подиграваше. Решетката й приличаше на раззината паст на хищно животно.

Противният вътрешен глас отново му прошепна: „Как контузи гръбнака си, Арни? Как се контузи? Как се контузи?“

Опита се да го заглуши, защото се страхуваше от отговора.

Денят беше мрачен, като че всеки момент щеше да завали сняг, но Арни удържа на обещанието си — забавляваха се прекрасно и той не се държеше странно. Когато отиде да вземе Лий, майка й си беше вкъщи и отначало го посрещна студено. Но момичето се забави повече от двайсет минути, преди да слезе, облечено в бежов пуловер и нови панталони, които подчертаваха прекрасното му тяло. Обикновено беше много точна и Арни се питаше дали забавянето й не е нарочно. По-късно я попита и момичето отрече, разтваряйки прекалено невинно големите си очи, но във всеки случай той успя да се възползва от случая.

Можеше да бъде много чаровен, когато пожелае, и сега вложи цялото си умение, за да спечели отново благоволението на мисис Кабът. Още преди Лий да слезе по стълбата, размахвайки вързаната си на опашка коса, майка й се беше размекнала. Донесе на Арни чаша пепси и с огромен интерес слушаше разказа му за шах-клуба.

— Това е единствената цивилизована извънучилищна дейност — обърна се тя към дъщеря си и одобрително се усмихна на Арни.

— Пълна скука — обяви Лий, прегърна Арни през кръста и звучно го целуна по бузата.

— Лий Кабът!

— Извинявай, мамо, но е толкова сладък с червило по лицето. Почакай, Арни. Ще го изтрия с кърпичка, не се опитвай да съдереш кожата си.

Докато ровеше из чантата си за кърпичка, Арни погледна мисис Кабът и престорено възмутено завъртя очи. Натали Кабът притисна ръка към устата си и се изкикоти. Между нея и момчето отново цареше пълно разбирателство.

Арни и Лий отидоха в съседния град, където първоначалното му смущение, останало след телефонния им разговор от предната вечер, напълно се стопи. Отначало Арни се страхуваше, че Кристин ще му направи някакъв номер по пътя, или че Лий ще каже нещо обидно по неин адрес — знаеше, че поначало тя не обича да се вози в колата. Оказа се, че се е притеснявал напразно. Моторът на Кристин работеше като скъп швейцарски часовник, а Лий само изрази учудването и удоволствието си от външния вид на колата.

— Не мога да повярвам — сподели тя, когато излязоха от паркинга пред сладкарницата и се вляха в потока от автомобили, движещи се към търговския център в Монроувил. — Навярно си се скапал от работа?

— Повредите не бяха толкова сериозни, колкото изглеждаха на пръв поглед — отвърна Арни. — Имаш ли нещо против да пусна радиото?

— Не, разбира се.

Той завъртя бутона и в колата се разнесоха гласовете на „Силуетс“, които пееха „Намери си работа“. Лий отвратено се намръщи:

— Ама че гадост. Може ли да сменя станцията?

— Естествено.

Лий намери някаква питсбъргска рокстанция, по която звучеше закачливият глас на Били Джоуъл: „Може би си права, може би съм смахнат…“, сетне Били каза на гаджето си Вирджиния, че „момичетата католички започват да се чукат прекалено късно“. Арни си помисли: „Сега ще се задави… ще започне да ми прави номера.“ Но Кристин продължи да лети по магистралата.