Стивън Кинг: Капан за сънища

— Как си, братче? — пита Бобъра.

— Как да съм — отвръща Хенри. — Същият късмет, друг ден. А ти как си, Бобър?

Бобъра затваря очи. За миг всичко си идва на мястото — доколкото това изобщо е възможно в тоя смотан свят, де.

— И аз така, мой човек. И при мене е горе-долу същото.

1993: Пит помага на дама, изпаднала в беда

Пит седи на бюрото си в канцеларийката до големия салон на Макдоналд Мотърс в Бриджтаун и върти на пръст връзката ключове. Ключодържателят се състои от четири емайлирани сини букви: НАСА.

Мечтите остаряват преди мечтателите — това е факт, който Пит е открил с течение на времето. Но последните мечти умират изненадващо трудно, надавайки приглушени жалки писъци в дебрите на съзнанието. Пит отдавна не спи в стая, чиито стени са облепени със снимки на ракетите „Аполо“ и „Сатурн“, на астронавти и пилоти в открития космос, на капсули с обгорени корпуси от високата температура при навлизането в атмосферата, на луноходи и космически кораби „Вояджър“, че дори и снимки на блестящ диск над междущатско шосе № 80, изпълнено с възбудени очевидци, вирнали глави и засенчели очи с длан, под която има надпис: „Този обект, заснет край Арвада, щата Колорадо, през 1971 г., остава неизяснен. Това е истинско НЛО.“

Много отдавна. И все пак прекара едната седмица от двуседмичния си отпуск във Вашингтон, окръг Колумбия, където всеки ден посещаваше Смитсъновия 2 2 Джеймс Смитсън (1765 — 1829) , богат английски изследовател, завещал имението си за създаването на институция за увеличаване и разпространяване на познанието във Вашингтон, окръг Колумбия, поставяйки началото на най-големия музеен комплекс в САЩ. — Б.пр. национален музей във въздухоплаването и космоса и прекарваше почти цялото си време в шляене с удивена усмивка сред експонатите. „Тези камъни са от място, където небето винаги е черно и цари вечна тишина. Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са взели двайсет кила камъни от един друг свят и ето ги тук, пред мен.“

Ето го и самият него, седи зад бюрото си в ден, през който не е продал нито една кола (хората не обичат да купуват коли, когато вали, а в този край вали от ранни зори), премята ключодържателя и гледа часовника. С приближаването на петия час времето напредва все по-бавно. В пет часа е време за първата бира. Но преди пет — изключено. Пиеш ли през деня, сигурно трябва да си броиш чашите, защото така правят алкохолиците. Но ако можеш да почакаш… да си играеш с ключовете и да чакаш…

Освен дето чака първата бира за деня, Пит чака още да дойде ноември. Пътуването до Вашингтон през април беше хубаво, а камъните от Луната бяха смайващи (и до ден днешен всеки път, като се сетеше за тях, продължаваха да му се струват смайващи), но беше сам. Не е гот да си сам. През ноември, като си вземе оставащата му едноседмична отпуска, ще бъде с Хенри, Джоунси и Бобъра. Тогава ще пие през деня. Когато си на ловен поход с приятели, спокойно можеш да пиеш и през деня. То си е направо традиция. То си е…

Вратата се отваря и влиза красива брюнетка. Висока е около метър и седемдесет и пет (Пит обича високи жени), на вид към трийсетгодишна. Плъзва поглед към изложените в салона модели (най-хубав от цялата сбирщина е новият тъндърбърд, тъмночервен, макар че и експлорърът не е лош), но явно няма намерение да купува. После забелязва Пит и се насочва към него.

Той се изправя, оставя ключовете на бюрото и я пресреща на вратата. Лепва си най-хубавата служебна усмивка — двеста вата, мой човек, дума да няма — и протяга ръка. Дланта й е хладна и силна, но жената е разсеяна и тревожна.

— Сигурно няма нищо да излезе — започва.

— Вижте, това не е добро начало за разговор с брокер на коли — отвръща Пит. — Ние обичаме предизвикателствата. Казвам се Пит Мур.

— Здрасти. — Не се представя, но той знае, че се казва Триш. — Имам уговорена среща във Фрайбърг точно след… — Поглежда часовника, който Пит така неотклонно следи в протяжните следобедни часове. — … четирийсет и пет минути. С един клиент, който иска да купи къща, при това ми се струва, че е подходящият човек, пък и става въпрос за добра комисионна, а… — Очите й плувват в сълзи и тя преглъща, за да отпъди промъкващата се в гласа й дрезгавина. — … а пък аз си изгубих проклетите ключове ! Загубих си проклетите ключове от колата !

Отваря чантата си и започва да рови в нея.

— Но имам талон… и разни други документи… та си мислех дали не можете да ми направите нови ключове. От тази продажба ще изкарам добри пари, господин… — Вече му е забравила името. Той не се обижда. Мур е често срещана фамилия, почти като Смит или Джоунс. А и жената е разстроена. Заради изгубените ключове. Сблъсквал се е с подобни неща стотици пъти.