Фредерик Пол - Гейтуей III

— О, това са Мъртвите. Той ги е програмирал с отчетите на всички мисии и сега пита за теб.

Но какво означаваше този отговор за някой, който никога не бе чувал за Мъртвите? И какво трябваше да почувства тя, когато чула един тъничък глас да разказва за нея?

— …не, Уон, на тази мисия няма човек на име Шмитц. Нито на единия, нито на другия кораб. Виждаш ли, два кораба излетели заедно, а…

— Не ме интересува колко кораба са излетели заедно!

Гласът млъкна. После попита неуверено:

— Уон, ти ли си?

— Разбира се, че съм аз! Кой друг може да е?

— О… добре. Не, там няма такъв, който да отговаря на описанието на баща ти. Кого казваш си спасил?

— Тя твърди, че се казва Джел-Клара Моинлин. Жена. Не е много красива. Може би е четиридесетгодишна — отговори Уон, без дори да я погледне, за да провери дали не греши. Клара настръхна, помисли и реши, че от изживените изпитания несъмнено изглежда по-стара.

———————————————

Аз не съм срещал Джел-Клара Моинлин преди инцидента с черната дупка. По онова време Робин не можеше да си позволи такава съвършена информационно-търсеща програма. По-късно наистина много съм слушал за нея от Робин. Най-много съм слушал колко виновен се чувства той за нейната смърт. Двамата, заедно с други, участвали в научна мисия, организирана от „Гейтуей Корп“, за изследване на една черна дупка. Повечето от корабите на мисията били хванати в нея. Робин успял да се измъкне. Разбира се, нямаше логическо основание да се чувства виновен. Освен това Джел-Клара Моинлин, макар и компетентна жена, в никакъв случай не била незаменима… фактически Робин я заменил доста бързо с няколко други жени, докато накрая се свързал трайно със С.Я.Лаворовна-Бродхед — която е не само компетентна жена, но е и мои създател. Макар че съм добре моделиран да разбирам човешките страсти и мотивации, има някои неща от човешкото поведение, които никога няма да мога да разбера.

———————————————

— Моинлин — прошепна гласът. — Моинлин… Джел-Клара, да, тя е участвала в онази мисия. Но според мен възрастта не отговаря. — Клара кимна леко и чукането в главата й се поднови, а гласът продължи: — Чакай да видя, да, името е вярно. Но тя е родена преди шестдесет и три години.

Чукането се засили. Клара трябва да бе изстенала, защото Доли извика Уон и отново се наведе над нея.

— Ще се оправиш — каза й тя, — но все пак ще повикам Хенриета да ти бие още една успокоителна инжекция. Когато се събудиш, ще се чувстваш добре.

Клара я погледна неразбиращо, после затвори очи. Преди шестдесет и три години!

Колко шока може да преживее едно човешко същество и да запази разсъдъка си? Клара имаше устойчива психика. Тя беше изследовател от Гейтуей, участвал в четири мисии, всичките достатъчно трудни и изпълнени с кошмари. Но когато се опита да мисли, чукането в главата й стана непоносимо. Разширяване на времето? Така ли се наричаше онова, което става в черната дупка? Възможно ли беше да са минали двадесет или тридесет години в реалния свят, докато тя е била в най-дълбоката гравитационна яма?

— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита я Доли. Клара поклати глава. Уон начумерено захапа устна, вдигна глава и каза:

— Глупачка! Не храна, предложи й пиене.

Уон не беше човек, с когото да се съгласиш дори когато бе прав, но идеята беше твърде добра, за да я остави без внимание. Клара се съгласи Доли да й донесе нещо, което приличаше на чисто уиски. От него се закашля, езикът й се върза, но я затопли.

— Скъпа — започна нерешително Доли, — да не би някой, нали се сещаш, от онези момчета, дето са загинали, да е бил твой близък приятел?

Нямаше смисъл Клара да отрича.

— Доста повече от близък приятел. Искам да кажа, че бяхме влюбени, предполагам. Но трябваше да се борим и да се разделим, после започнахме отново да се събираме, а след това… след това Робин остана в единия кораб, а аз в другия…

— Роби?

— Не Роби. Робин. Робин Бродхед. Всъщност той се казваше Робинет, но беше докачлив на тази тема… Какво значение има?

— Робин Бродхед? О, Боже мой, да — възкликна Доли. Изглеждаше изненадана и впечатлена. — Милионерът!

Уон вдигна глава, след това отиде при нея.

— Робин Бродхед. Разбира се, познавам го добре — похвали се той.

Клара неочаквано почувства устата си пресъхнала.

— Познаваш го?

— Да! Определено! От много години. Да, разбира се — каза той, припомняйки си. — Слушах преди години как се е измъкнал от черната дупка. Колко странно, че ти също си била там. Ние сме бизнес-партньори, разбираш ли? Аз получавам от него и неговата фирма почти две седми от сегашния си доход, включително дивиденти от фирмите на неговата жена.