Фредерик Пол - Гейтуей III

Едно малко парче органична материя, наречено Доли Уолтърс, беше заето да експериментира с всички човешки чувства… или по-точно с всички, освен радост… но с много други, като негодувание и скука. Особено скука, с изключение на онези моменти, когато в нейното малко, лошо сърце преобладаваше ужасът. Отвътре корабът на Уон приличаше на клетка в някоя сложна, напълно автоматизирана фабрика със свободно място колкото да пропълзят техниците по поддържането. Дори от примигващата златна спирала, неразделна част от двигателната система на хичиянския кораб, се виждаше само малка част. Уон бе поставил пред нея шкафа за храна. Личните вещи на Доли — те се състояха главно от нейните кукли и дамски превръзки за шест месеца — бяха напъхани в едно чекмедже в миниатюрната тоалетна. Цялата оставала част от свободното пространство бе на Уон. Нямаше много работа за вършене, нито пък място да се върши нещо. Един възможен начин за убиване на времето беше четенето. Единствените годни за четене ветрила с данни, които Уон бе взел, съдържаха главно детски приказки. Уон й каза, че били записани за него, когато бил малък. За Доли бяха изключително скучни, но все пак беше по-добре да ги чете, отколкото изобщо да не прави нищо. Някои готварски миризми караха Уон да търси убежище в спускаемия модул… или по-често да се нахвърля яростно върху Доли. Прането беше лесно. Състоеше се в поставяне на дрехите в някаква тенджера под налягане, в която се подлагаха на въздействието на гореща пара, но когато се сушаха, те повишаваха влажността на въздуха, Това също бе една от причините за чести скандали. Всъщност Уон никога не я удряше… е, ако не броим онова, което вероятно смяташе за любовна игра… но много я плашеше.

Много повече я плашеха обаче черните дупки, които посещаваха. Те плашеха и Уон. Но страхът не го спираше. Само го правеше по-невъзможен за съжителство.

Когато Доли разбра, че цялата безразсъдна експедиция е само безнадеждно търсене на изгубения и вероятно отдавна умрял баща на Уон, тя започна да изпитва нежност към него. Искаше й се да може да я изрази. Имаше случаи, макар и много редки, специално след секс, когато той не си лягаше веднага да спи или не я засягаше непростимо с някаква критична интимна забележка… когато за няколко минути те стояха притиснати един до друг и мълчаха. Тогава тя изпитваше голямо желание да се обърне към него като към човешко същество. Имаше случаи, когато изпитваше желание да сложи устни на ухото му и да му прошепне: „Уон? Знам как се чувстваш за баща си. Ще ми се да мога да ти помогна“. Но, разбира се, Доли никога не се реши да го направи. Другото нещо, което не се решаваше да му каже, беше, че по нейно мнение той ще убие и двама им… докато не стигнаха до осмата дупка и Доли нямаше избор. Дори на два дни от нея… два дена пътуване със свръхсветлинна скорост, на разстояние почти една светлинна година… беше различно.

— Защо да изглежда странно? — попита тя и Уон, без дори да се огледа, прегърбен пред екрана, отговори както се очакваше:

— Млъкни. — А след това продължи да разговаря със своите Мъртви. Откакто научи, че Доли не говори нито испански, нито китайски, той разговаряше с тях открито пред нея, но на език, който тя не разбираше.

— Недей, скъпи, моля те — настоя Доли и почувства стомахът й да се свива на топка. — Нещо не е както трябва!

Какво точно, тя не можеше да каже. Обектът на екрана беше мъничък. Не бе много ясен и се движеше. Той бързо поглъщаше блуждаещи струйки материя, но нямаше следи от излъчване на енергия. И все пак нещо се виждаше — някаква въртяща се синя светлина, която определено не беше черна.

— Пах! — извика Уон, потейки се, и понеже бе изплашен, заповяда: — Обясни на кучката! На английски!

— Госпожо Уолтърс? — Гласът беше колеблив и слаб. Бе глас на мъртъв човек, ако изобщо беше човек. — Обяснявах на Уон, че това е така наречената гола сингулярност. Което означава, че тя не се върти, следователно не е точно черна. Уон? Откри ли я на хичиянските карти?

— Тъкмо се готвех да я потърся, глупако! — Гласът му трепереше, когато хвана уредите за управление. До първия образ се появи друг. На едната половина на екрана беше синкавият, облачен, уморяващ очите обект. А на другата същият обект бе заобиколен от купчина ярки, къси червени линии и мигащи зелени кръгчета.

Мъртвият човек каза с мрачно задоволство:

— Това е опасен обект, Уон. Хичиянците са го означили като такъв.