Фредерик Пол - Гейтуей III

— Разбира се, Робин — съгласи се той и се почеса с тръбицата на лулата. — Робин?

— Да? — казах аз, като се пресегнах за новото питие.

— Робин… — стеснително ме погледна той, — …имам една идея.

Бях в добро настроение, затова вдигнах към него вежда в знак, че му разрешавам да продължи.

— Уолтърс ме насочи към нея. Институционализирай онова, което направи за него. Учреди годишни награди. Подобно на Нобеловите. Наречи ги награди на „Гейтуей Корп. за наука“. Шест награди годишно от по сто хиляди долара в определени области на науката и откритията. Изготвил съм бюджет — той се отмести настрана и обърна глава, за да погледне към ъгъла на екрана. Появиха се добре отпечатани проспекти — и от него се вижда, че годишните разходи ще възлизат на шестстотин хиляди долара и почти всичките ще се възстановят от спестяване от данъци и участие на трета страна…

— Спри, Алберт. Не се превръщай в счетоводител. Бъди мой научен съветник. Награди за какво?

— За принос в решаване на загадките на Вселената — каза просто той.

Облегнах се назад и се протегнах. Почувствах се отпочинал и затоплен. И великодушен дори към една компютърна програма.

— О, по дяволите, Алберт, разбира се. Продължавай. Супата още ли не е готова?

— Тъкмо стана — отвърна любезно той. Наистина беше готова. Бръкнах с лъжицата. Беше от риба и лук. Гъста. Бяла, с много сметана.

— Не разбирам какъв е смисълът — отбелязах.

— За получаване на информация, Робин — отговори Алберт.

— Но аз мислех, че ти получаваш всякакъв вид информация.

— Разбира се, че получавам… след като се публикува. Имам въведена концептуално-търсеща програма, която работи през цялото време с повече от четиридесет и три хиляди тематични флага 26 26 Едноразряден регистър или логическа променлива, отразяваща изпълнението или неизпълнението на определено условие (изч.). — Б.пр. и щом някъде се появи нещо, да кажем, транскрипция на хичиянски текст, то автоматически влиза в моята памет. Но аз искам да го имам преди да е публикувано, дори и ако не е публикувано. Като откритието на Оди, разбираш ли? Наградите ще се присъждат ежегодно от жури… Ще се радвам — той намигна, — ако мога да ти помогна в неговото избиране, й да предложа шест области на изследване. — Той кимна към екрана. Разпределението на бюджета изчезна и на негово място се появи добре подредена таблица:

1. Хичиянски комуникации.

2. Наблюдения и интерпретация на липсваща маса.

3. Анализ на хичиянска технология.

4. Ликвидиране на тероризма.

5. Премахване на международното напрежение.

6. Увеличаване продължителността на живота.

— Всичко звучи много похвално — казах аз одобрително. — Супата също е чудесна.

— Да — съгласи се той, — главните готвачи изпълняват много точно дадените им нареждания. — Погледнах го сънливо. Гласът му изглеждаше по-тих… не, може би думите звучаха по-приятно… отпреди. Прозинах се и започнах да си трия очите.

— Знаеш ли, Алберт — казах аз, — никога по-рано не го бях забелязвал, но ти приличаш малко на майка ми.

Той остави лулата си и ме заразглежда съчувствено.

— Няма за какво да се тревожиш — успокои ме. — Изобщо няма за какво да се безпокоиш.

Погледнах сънливо вярната си програма.

— Предполагам, че си прав — кимнах. — Може би не приличаш на майка ми, обаче. Тези големи вежди…

— Няма значение, Робин — утеши ме с тих глас Алберт.

— Няма значение, нали? — съгласих се аз.

— Можеш направо да си легнеш — заключи той. Идеята толкова ми хареса, че си легнах. Не веднага. Не изведнъж. Бавно, внимателно. Помотах се полубуден и абсолютно удобно, абсолютно отпуснат, така че не знаех къде свърши полубудното състояние и откъде започна сънят. Чувствах се като насън или в унес, в онова междинно състояние, когато човек мисли, че спи, но не държи много на това, а мисълта му блуждае. О, да, мисълта ми блуждаеше. Много надалеч. Носехме се с Оди из Космоса, достигахме една подир друга черни дупки и търсехме нещо много важно за него, а също много важно и за мен, макар да не знаех защо. Имаше и едно лице, не на Алберт, не на моята майка, не дори на Еси, едно женско лице с големи тъмни вежди…

Ха, помислих си аз, приятно изненадан, кучият син ме дрогира!

А междувременно голямата галактика се завъртя и малки частички органична материя бутаха по-малки частички от метал и кристал в пространствата между звездите. И органичните частички изпитваха болка и мъка, и ужас, и радост по всички техни различни начини. Но аз през цялото време спях и за мен това нямаше никакво значение. Тогава.