Фредерик Пол - Гейтуей III

Капитана имал много тревоги, защото бил капитан, но Туайс била тази, която трябвало да свърши по-голяма част от работата. Тя работела едновременно на три пулта за дистанционно управление: командния кораб, на който трябвало да се прехвърлят, товарния влекач, за да скрият платноходката, и специалния безпилотен летателен апарат в земната планетарна система за проверка на всички предавания и локализиране на всички космически артефакти. А в този момент тя не била в състояние да изпълни никоя от тези задачи. Било й дошло времето за любов, стероидите били нахлули в жилавите й вени, биологическата програма течала и тялото й било узряло за неговата функция. Не само тялото. Личността на Туайс също била съзряла и била станала по-женствена. Напрежението от усилията да направлява безпилотните летателни апарати с тяло и нервна система, настроени за секс било мъчително. Капитана се навел над нея.

— Добре ли си, Туайс? — попитал той. Тя не отговорила. Това бил достатъчен отговор.

Той въздъхнал и се обърнал към следващия проблем.

— Е, Шоин?

Офицерът по съобщенията изглеждала почти толкова смутена, колкото и Туайс.

— Установени са няколко концептуални кореспонденции, Капитане — докладвала тя. — Но преводът още не е извършен.

Мускулите по лицето на Капитана трепнали. Имало нещо неочаквано, нелогично, което не било в ред, което никога досега не се било случвало. Онези комуникации… тяхното съществуване било не само опасно, но и били на няколко езика! Няколко! Не само на два, както било според хичиянската схема. Не само на езиците, изразяващи действие и състояние, каквито използвали самите хичиянци, но и на буквално множество други непонятни езици. Може би досадата от слушането на това безкрайно бърборене щяла да е по-малка, ако можел поне да разбира какво приказват.

Толкова много тревоги и проблеми! Не само Туайс, която с всеки изминал час ставала видимо по-слаба и по-странна, но и ужасният шок от разбирането, че някакво нехичиянско същество използва механизми, които могат да проникнат в черна дупка. Но най-голямото безпокойство на Капитана идвало от съмненията, че няма да може да се справи с всичките тези предизвикателства. Междувременно трябвало да се свърши определена работа. Те безпроблемно открили платноходката и се насочили към нея. Изпратили й съобщение, но съобразили и не изчакали отговор. Командният кораб, разбуден от хилядолетния си сън, пристигнал навреме. Те се скачили с него и се прехвърлили на по-големия, по-мощен кораб. Това също станало без проблеми, макар че Туайс, която се задъхвала и хленчела, докато се пренасяла от единия борд на другия, се забавила със задачата за дистанционно управление от новия кораб. Не последвало нищо лошо, обаче. И приличащият на мехур товарен влекач също се появил където трябвало да бъде, при това дори навреме. Целият процес отнел почти дванадесет часа. За Туайс това били часове на непрекъснат изтощителен труд. Капитана бил по-малко натоварен и имал възможност от време на време да хвърля по едно око към нея. Той наблюдавал как кожата й от медна става виолетова от неудовлетворено желание, макар че едва се държала от умора. Това го тревожело. Били толкова неподготвени за всичките тези предизвикателства! Ако знаели, че ще настъпят такива непредвидени обстоятелства, Капитана лесно можел да докара допълнителен оператор на безпилотен летателен апарат да помага на Туайс. Ако им било минало през ум, че ще е необходимо, те можели преди всичко да летят с команден кораб и да си спестят напрежението от това прехвърляне. Ако се били сетили… Ако били очаквали… Ако нещо им било подсказало…

Не знаели. И наистина, как биха могли да знаят? Дори в мащабите на галактичното време били изминали само няколко десетилетия от последното излизане от скривалището им в ядрото… само един миг в астрономическо време и как можел някой да предположи, че за това време ще се случат толкова много неща?

Капитана заровил в пакетите с храна, докато намерил най-вкусната и най-лесната за храносмилане и я дал на Туайс. Тя нямала апетит. Движенията й били забавени, неуверени и с всеки час й ставало все по-тежко. Но Туайс си свършила работата. Когато най-после платната на фотонния кораб били свити, големият търбух на мехурчестия кораб отворен и приличната на къртица капсула с пътниците от платноходката бавно се плъзнала в мехура, Капитана започнал отново да диша спокойно. За Туайс това била най-трудната част от работата. Сега тя щяла да има възможност да си почине… може би дори възможност да го направи заедно с Капитана, за което копнеели нейното тяло и душа.