Фредерик Пол - Гейтуей III

— Алберт!

— И накрая — завърши спокойно той, без да обръща внимание на протестите ми, — детекцията е била на разумна форма на живот, различна от нашата — той ми намигна — и, следователно, хичиянска. Обаче — допълни великодушно Алберт, — копието на корабния дневник, предоставено ни от капитан Уолтърс, повдига сериозни въпроси.

— Продължавай, да те вземат дяволите!

— Разбира се, Робин. Нека да ти покажа данните. — Той се помести в едната страна на холографската рамка и до неговия образ се появи корабната карта. На нея се виждаше далечно бяло петно, а вдясно по полето на картата затанцуваха символи и цифри. — Обърни внимание на скоростта, Робин. Хиляда и осемстотин километра в секунда. Тази скорост не е невъзможна за природен обект… да речем, кондензат от вълновия фронт на свръхнова звезда. А за хичиянски кораб? Защо ще лети толкова бавно? И всъщност, това прилича ли ти на такъв кораб?

— Не прилича изобщо на нищо, за Бога! Просто петно. На голямо разстояние. Нищо не може да се каже.

Малката фигура на Алберт в едната страна на екрана кимна.

— Да, при тази големина наистина не може — съгласи се той, — но аз мога да увелича образа. Съществува, разбира се, друго негативно доказателство. Ако източникът наистина е черна дупка…

— Какво?

Той се престори, че неправилно ме е разбрал.

— Казах, че хипотезата източникът да е черна дупка не е съвместима с пълното отсъствие на гама или рентгеново лъчение от тази област, каквото вероятно трябва да съществува от поглъщането на прах и газ.

— Алберт — смъмрих го аз, — понякога отиваш твърде далеч!

Той ме погледна със зле прикрита загриженост в очите. Познавам тези спокойни погледи на Алберт и претенциите му, че забравя за някои неща, са само средство за постигане на желания ефект. Те не отразяват правилно действителността… особено когато ме гледа право в очите. Очите, изобразени в холографския образ на Алберт, не се различават от очите на една снимка. Ако той ме възприема, а Алберт определено ме възприема добре, това става чрез лещите на камери и свръхзвукови импулси, капацитивни сонди и инфрачервени датчици. Никое от тези технически средства не е разположено близо до очите на образа на Алберт. Но все пак съществуват моменти, когато тези очи сякаш проникват в душата ми.

— На теб иска ли ти се да вярваш, че са хичиянци, Робин? — попита тихо той.

— Не е твоя работа какво ми се иска! Покажи ми увеличено изображение на обекта!

— Много добре.

Образът се изпъстри… нашари се като мрамор… изчисти се. Приличаше на огромно водно конче. По-голяма част от прозрачните му крила можеха да се видят благодарение на звездите, които закриваха. Но там, където се събираха всички крила, имаше цилиндричен предмет с блестящи точки на повърхността и част от тази светлина се отразяваше от крилата.

— Това е платноходка! — възкликнах аз.

— Да. Платноходка е — съгласи се Алберт. — Фотонен космически кораб. Тягата се получава от светлинното налягане върху системата от платна.

— Но, Алберт… Но, Алберт, това сигурно отнема цяла вечност.

Той кимна.

— За нашите условия, да, добре казано. При оценената скорост пътуването, например, от Земята до най-близката звезда, Алфа Центавър, ще продължи приблизително шестстотин години.

— Боже Господи. Шестстотин години в тази малка платноходка?

— Не е малка, Робин — коригира ме той, — Просто е по-далече, отколкото ти се струва и затова изглежда малка. Данните ми са само приблизителни, но според най-добрата ми оценка, разстоянието от върха на едното платно до върха на отсрещното е не по-малко от сто хиляди километра.

На тапицирания с дамаска диван Еси изхърка, обърна се, погледна ме и промълви укорително: „Още не си си легнал!“, после отново затвори очи, без да се събуди. Седнах и умората и болката нахлуха в мен.

— Ще ми се да съм заспал — казах аз. — Трябва да се успокоя преди да вляза в болницата.

— Разбира се, Робин. Слушай какво ще ти предложа — започна хитро Алберт. — Ти почти не вечеря, затова ще ти приготвя малко хубава супа с лющен грах или може би задушена риба със сланина…

— Ти знаеш какво ще ме приспи, нали? — попитах, почти засмян, радостен, че мислите ми отново се върнаха към обикновени неща. — Защо не?

Преместих се в нишата за хранене. Оставих барманската подпрограма да ми приготви горещ ром. От дясната страна на екрана на пиезовизора се появи Алберт да ми прави компания.

— Нека да пийнем по още едно преди да вечерям. Става ли?