Фредерик Пол - Гейтуей III

— Първите Мъртви — обясни търговецът — за нещастие са били доста лошо обработени. Прехвърлянето на техните памети и самоличност от влажните им, сиви черепи в кристалните запаметяващи устройства било извършено от неквалифицирани работници, използващи апаратура, предназначена за съвсем други биологични видове. Затова съхранението не е съвършено. Най-лесният начин да се обясни това — продължи търговецът — е да се допусне, че Мъртвите са преживели такъв стрес от неквалифицираното прехвърляне, че са полудели. Такова нещо вече не се случва. Сега процедурата по съхранението е толкова усъвършенствана, че всеки починал човек може да разговаря с оцелелите като жив. Нещо повече! „Пациентът“ води активен живот в запаметяващото устройство. Той може да се радва на мюсюлмански, християнски или всякакъв друг рай, заедно с разпръснати като перли върху тревата красиви момичета, съответно момчета, ангелски хорове и какво ли още не. Ако пък не е религиозен, може да се отдаде на някой спорт — алпинизъм, планеризъм, леководолазен спорт, свободно падане — да слуша каквато желае музика в каквато желае компания… и, разбира се — търговецът, тъй като не беше сигурен във вида на връзката между Уолтърс и Йе-ксинг, избягна в информацията прекаления колорт, — секс. Всякакъв вид секс. И много други неща.

— Колко скучно — каза Уолтърс и се замисли.

— За вас и за мен — съгласи се търговецът, — но не и за тях. Виждате ли, те не си спомнят ясно програмираните изживявания. Към техните запаметяващи устройства има включено ускорено забравяне. Ако вие разговаряте с някой близък днес и след една година подновите разговора, той ще си го спомни. Но в техните памети програмираните изживявания бързо се забравят… остава само споменът от някакво удоволствие, така че те желаят да го изживяват отново и отново.

— Ужасно! — не издържа Йе-ксинг. — Оди, мисля, че е време да се връщаме в хотела.

— Още не, Джени. Какво искахте да кажете, като споменахте за разговори с тях?

Очите на търговеца заблестяха.

— На някои от тях им доставя истинско удоволствие да разговарят, дори с непознати. Можете ли да отделите една минутка? Много е просто. — Докато говореше, той ги поведе към пиезовизора, прелисти един подвързан с коприна указател и набра на клавиатурата серия от кодове. — Фактически с някои от тях се сприятелих — обясни стеснително. — Когато нямам работа в магазина, набирам някой от тях и прекарвам по-голямата част от времето в сладки приказки… Ах, Рекс! Как си?

— О, чудесно — отговори от екрана на пиезовизора един красив, загорял мъж. — Радвам се да те видя! Не мисля, че познавам приятелите ти — добави той и се взря дружелюбно към Уолтърс и Йе-ксинг. Изглеждаше идеално за възрастта си. Нямаше никакви следи от оплешивяване и всичките му зъби бяха запазени. Имаше бръчици само около очите, от смях, но иначе лицето му бе гладко, а очите — блестящи и топли. Той учтиво се запозна. Запитан какво прави, скромно вдигна рамене:

— Тъкмо се канех да изпея „Катули Кармина“ с Виенската щаатсопера, знаете. — Той намигна. — Водещото сопрано е много хубава и аз смятам, че тези секси строфи й въздействат по време на репетициите.

— Удивително — промърмори Уолтърс, загледан в него. Но Джени Йе-ксинг не беше много очарована.

— Не искаме да ви откъсваме от вашите музикални партньори — каза учтиво тя, — пък и се страхувам, че трябва да тръгваме.

— Ще ме почакат — отговори Рекс, който не схвана истинския мотив. — Винаги ме изчакват.

Уолтърс бе възхитен.

— Кажете ми — попита той, — когато говорите за, хм, дружбата в това, хм, състояние… може ли човек да си избере хората, с които да дружи? Дори ако те са все още живи?

Въпросът бе отправен към търговеца, но Рекс го изпревари. Той се вгледа проницателно и съчувствено в Уолтърс.

———————————————

Когато програмите и базите данни за така наречените Мъртви станали достъпни за изследване, моят създател, С.Я.Бродхед, естествено проявила голям интерес. Тя се заела със задачата да дублира тяхната работа. Най-сложната част било, разбира се, пренасянето на базата данни на човешкия мозък и нервна система, които се съхраняват химически, върху хичиянските ветрила с данни. Еси се справила много добре. Не само достатъчно добре, за да получи специални права за откриване на магазините „Живот след смъртта“, но и достатъчно добре… е, нека си го кажа направо… за да създаде мен. Търговската фирма „Живот след смъртта“ беше изградена въз основа на първите й изследвания. По-късно тя стана още по-добра… по-добра даже от хичиянците… защото Еси не само приложи техните технологии, но и използва независима човешка технология. Мъртвите никога не биха могли да преминат Тюрингския тест. Обработените от Еси Бродхед умове, след известно време, можеха.