Фредерик Пол - Гейтуей III

— Информирай безтелесните умове! — заповядал.

— Само да ги информирам ли? — попитала Шоин.

— Само ги информирай. Туайс, приготви един безпилотен кораб и го изпрати в базата с копие от всички данни! — Туайс пуснала ръката на Капитана и се заела да изпълни нареждането. — Задай курс за среща с платноходката! — обърнал се накрая Капитана към Уайт-Нойс.

Хичиянците нямали навика да козируват при получаване на заповед. Те нямали навика и да оспорват заповедта и затова когато Уайт-Нойс попитал: „Сигурен ли си, че трябва да направим точно това?“, в кораба настъпило объркване.

— Изпълнявай заповедта — отсякъл Капитана и нервно вдигнал рамене.

Всъщност това не било вдигане на рамене, а бързо, силно свиване на неговия твърд, сферичен корем, Туайс гледала възхитена привлекателната малка издатина.

Тя трепнала и разбрала, че времето й за любов е по-близо, отколкото си мислела. Колко не навреме! Капитана щял да бъде почти толкова изнервен, колкото и тя, тъй като те имали планове за много специален ден и половина. Туайс отворила уста да му каже и отново я затворила. Не било време да го безпокои с това.

Капитана имал на разположение много ресурси. Разполагал с повече от хиляда добре скрити тайни складове с хичиянски артефакти, разпръснати из галактиката. Не онези, които били оставени, за да бъдат открити по-рано или по-късно, като например Гейтуей. Тези били скрити под външния вид на необещаващи астероиди в недостъпни орбити или в междузвездни пространства, между струпвания на други обекти, в прашни или газови облаци.

— Туайс, подготви един команден кораб! — заповядал той, без да гледа към нея. — Ще отидем на среща с платноходката.

Капитана забелязал, че тя е разстроена. Съжалил я, но не се изненадал… що се отнася до това, той самият бил разстроен! Върнал се към командирската седалка, навел таза си към издадените фланци под формата на буквата V, животоподдържащият му пояс влязъл плътно в ъгъла, образуван от тях.

И усетил, че офицерът за връзка стои над него и излъчва тревога.

— Слушам, Шоин. Какво има?

Шоин извила почтително бицепси.

— Те… — заекнала тя. — Те… Убийците…

Тялото на Капитана се разтърсило от електрическия шок на страха.

— Убийците?

— Мисля, че има опасност да ни открият — казала мрачно Шоин. — Туземците разговарят по радиото с нулева скорост.

— Разговарят? Искаш да кажеш, че предават съобщения? За кого говориш… за безтелесните умове! — Капитана изкрещял, изскочил от седалката, — Искаш да кажеш, че туземците предават съобщения на галактически разстояния?

Шоин кимнала.

— Страхувам се, че е така, Капитане. Разбира се, аз не зная какво предават… но обемът на предаването е много голям.

Капитана разтърсил леко китки, за да каже, че не иска повече да слуша. Предават съобщения! През Галактиката! Където всеки може да ги чуе!… Където, специално в някои части, в които според хичиянците изобщо не може да се проникне, също могат да чуят. И да реагират.

— Установи връзка с умовете! — заповядал мрачно той и се върнал на седалката си.

Мисията била провалена. Капитана вече не се надявал на безгрижно пътуване за удоволствие или дори удовлетворение от доброто изпълнение на задачата. Големият въпрос в ума му бил дали ще може да се справи през следващите няколко дни.

Все пак те скоро щели да се прехвърлят в командния кораб с форма на акула, най-бързият в хичиянския флот. Тогава възможностите им щели да нараснат. Той бил не само по-голям и по-бърз. На него имало най-модерна апаратура, такава, с каквато не разполагал малкият му кораб за преминаване през Шварцшилдова повърхнина. Телепатичен психокинетичен приемопредавател, Машини за пробиване на дупки — като онези, които неговите предци използвали за издълбаване на астероида Гейтуей и на тунелите под повърхността на Венера. Апарат за проникване в черните дупки, за да види какво може да де измъкне… Капитана потреперил. Благодарение на безтелесните умове на предците не се налагало да използват този апарат! Но той ще го има. И хиляди други прибори и апарати…

При условие, разбира се, че корабът все още е годен за използване и дойде на срещата.

Оставените от хичиянците артефакти били мощни, здрави и надеждни, направени да издържат най-малко десет милиона години, ако не възникнат непредвидени инциденти.

Но такива инциденти не са изключени. Някоя свръхнова звезда наблизо, дефектирал детайл, дори случайно сблъскване с друг обект… могат да се направят достатъчно здрави артефакти срещу почти всякакви рискове, но в безкрайното астрономическо време „почти всякакви“ е съвсем малко по-добро от „никакви“.