Фредерик Пол - Гейтуей III

Нито Бърст, специалист по проникване в черни дупки, нито Туайс, която била специалист по дистанционно управление на апаратура, не били ангажирани по това време, така че те, както и Капятана, лицевите мускули на когото потръпвали като змии, докато очаквал обобщените доклади, помагали на другите.

Монгрел също обичала Капитана и затова тя първа му предала най-малко тревожния доклад.

Първо, корабите на астероида Гейтуей били открити и използвани. В това нямало нищо лошо! То било част от техния план, макар да било шокиращо, че е станало толкова скоро.

Второ, бил намерен завода за храна и този артефакт хората нарекли „Хичиянски рай“. Това били стари съобщения, отпреди десетилетия. И не били важни. Но фактът бил тревожен… много тревожен, защото „Хичиянският рай“ бил конструиран да задържа всеки акостирал на него кораб, а установената двупосочна връзка означавала, че тези изправени двуноги са постигнали доста голям напредък.

Трето, имало съобщение от намиращите се на платноходката и от него лицевите мускули на Капитана затрепкали по-бързо. Намирането на кораб в слънчевата система било едно… а намирането на такъв в междузвездното пространство било обезпокоително впечатляващо.

И четвърто…

Четвъртото била скицата на Уайт-Нойс на всички известни хичиянски кораби, използвани от човешки същества. Като я видял. Капитана изревал от гняв.

— Нанеси я върху картата на забранените пространства! — заповядал той. И щом ветрилата с данни били включени и се появили комбинираните карти, мускулите по лицето на Капитана затрептели като струни на арфа. — Те изследват черните дупки — промълвил едва чуто той.

———————————————

Тук има едно малко объркване, което искам да премахна. Робинет (и останалите от човешката раса) наричат тези същества хичиянци. Разбира се, те не си викат така, както местните американски жители не се именуват индианци, нито африканските племена кхои-сант — хотентоти и бушмени. Всъщност хичиянците наричали себе си „интелигентни“. Но това не доказва нищо. Така се нарича и homo sapiens.

———————————————

Уайт-Нойс кимнал.

— Има и още нещо — допълнил той. — Някои от корабите носят разрушители на реда. Те могат да проникват през Шварцшилдови повърхнини.

А организаторката Монгрел добавила:

— И изглежда не разбират предупредителните знаци за опасност.

След като предали отчетите си, останалите от екипажа учтиво зачакали. Сега Капитана трябвало да реши проблема и те се надявали, че той ще се справи.

Женската на име Туайс не била влюбена в Капитана, защото още не й било дошло времето за любов, но тя знаела, че ще дойде. Съвсем скоро. Най-вероятно през следващите няколко дни. Така че към допълнение на грижите от тези изненадващи и плашещи новини, тя се тревожела и за Капитана. Той трябвало да вземе решение какво да правят. Макар че още не било време, Туайс се пресегнала и сложила ръката си върху неговата. Капитана се бил замислил толкова дълбоко, че дори не й обърнал внимание, само разсеяно я потупал.

Тя подсмъркнала — този звук бил хичиянския еквивалент на покашляне, преди човек да заговори — и попитала:

— Искаш ли да установим контакт с безтелесните умове?

— Не сега — изсъскал Капитана и потрил гърди със свободния си юмрук. В тишината на каютата прозвучало силно стържене. Онова, което Капитана истински желаел, било да се върне в черната дупка и да придърпа звездния покров над главата си. Не било възможно, обаче. Следващият най-добър ход бил да се върне в същото сигурно, дружелюбно ядро и да докладва на стоящите над него. Те да вземат решение. Те да влязат в контакт с безтелесните умове на предците, които с желание ще се включат, Те да решат как да постъпят при създалата се ситуация… ако е възможно с някой друг хичиянски капитан и екипаж, специално изпратен в това ужасно бързо космическо пространство, за да изпълни техните заповеди. Това било възможно, но Капитана бил твърде дисциплиниран, за да си позволи така лесно да се измъкне. Той бил на сцената. Следователно той трябвало да предприеме енергични действия. Ако сгреши… е, съжалявам, бедни Капитане! Ще си носиш последствията. Щяло да последва най-малкото изгонване, макар че тази мярка се прилагала за малки грешки. Наказанието за по-големи било еквивалентно на повишаване с намаляване на отговорностите… а Капитана не изгарял от желание да се присъедини към огромната маса от безтелесни умове на неговите предци. Той изсъскал уморено и взел решение;