Фредерик Пол - Гейтуей III

— Да, добре ме чу — отговори нетърпеливо тя. — Може да се включи към пиезовизора. Искам да го разгледам.

Оди облиза устни, помисли за миг, вдигна рамене и пъхна дневника в скенера на пиезовизора.

Тъй като уредите на кораба бяха холографски, те бяха записали върху ветрилото всеки фотон енергия, излъчен от източника на вледеняващото усещане. На пиезовизора обаче се показа само едно бяло петно, заедно с координатите на местоположението.

Не беше много интересно за наблюдаване… поради което, несъмнено, сензорите на кораба не му бяха обърнали внимание. При голямо увеличение може би щяха да се видят детайли, но евтиният пиезовизор в хотелската стая не предлагаше такива възможности.

Но дори и така…

Когато Уолтърс го погледна, той почувства как по тялото му запълзяха мравки. От леглото Йе-ксинг прошепна:

— Ти така и не ми каза, Оди. Това хичиянци ли са?

Без да вдига очи от неподвижното бяло петно той отговори:

— И аз бих желал да зная… — Но не беше вероятно, нали? Освен ако хичиянците бяха много по-различни от всичко, което човек очакваше. Хичиянците бяха интелигентни. Трябваше да са интелигентни. Те бяха завладели междузвездното пространство преди половин милион години. А безтелесните умове, в които Уолтърс проникна, бяха… бяха… Как бихте ги нарекли вие? Може би вкаменени. Присъстващи. Но не и активни.

— Изключи го — помоли Йе-ксинг. — От него чувствам как по гърба ми лазят мравки. — Тя размаза едно от насекомите, които лазеха по екрана и мрачно добави: — Мразя това място.

— Утре заминаваме за Ротердам.

— Не точно това място. Мразя да съм на Земята — поясни тя. Йе-ксинг махна с ръка към светлините по небето над стартовата спирала, — Знаеш ли какво е това там горе? Там е Върховното военно командване на орбита Тюратам с около един милион бомбардировачи и ядрени глави. Тук всички са луди, Оди. Човек никога не знае кога ще полетят проклетите глави.

Не беше ясно дали това е упрек или констатация, но Уолтърс го почувства като упрек. Той с нежелание извади ветрилото от пиезовизионния скенер. Не беше негова вината, че светът бе полудял! Но негова, несъмнено, беше вината, че Йе-ксинг попадна на Земята. Затова тя имаше право да го укорява.

Той й подаде ветрилото с данни, без да е сигурен дали го прави, за да демонстрира доверие, или за да подчертае, че тя е негова съучастничка.

Но преди Джени да го вземе, Уолтърс разбра колко полудял е светът. Жестът се превърна в удар, насочен към нейното сериозно, неутешимо лице.

За части от секундата там не беше Джени. Там стоеше Доли — невярната, изоставилата го Доли, и зад нея презрително усмихващият се Уон… или никой от тях, в действителност съвсем не човек, а символ. Това беше врагът и той трябваше да бъде унищожен. Със сила. От него.

Защото в противен случай Уолтърс щеше да бъде унищожен, раздробен на съставните си части от най-налудничавите, най-омразните, най-извратените емоции, които някога бе изживявал, предизвикани в ума му в един акт на гадно, жестоко, опустошително изнасилване.

Онова, което Оди Уолтърс изпитваше в този момент, изпитвах и аз… а също и Джени… както и жена ми, Еси… и всяко човешко същество на разстояние от дванадесет астрономически единици 15 15 Астрономическа единица — средното разстояние Земя-Слънце; 1 а.е. = 149 600 000 км. от една точка на няколко стотици милиона километра от Земята в посока на съзвездие Колар, Цяло щастие бе, че не се бях поддал на навика си да пилотирам лично. Сигурно щях да катастрофирам. Това влияние от Космоса продължи само половин минута и може би нямаше да имам време да се пребия, но сигурно щях да опитам. Гняв, непреодолима омраза и маниакална потребност да унищожаваме и похищаваме… това ни поднасяха от небето терористите. Но по изключение пилотираше компютър, така че можех да прекарам времето си на пиезофона. Компютърните програми бяха недостъпни за телепатичния психокинетичен приемопредавател на терористите.

Не беше за първи път. Случвало се бе и по-рано, защото преди осемнадесет месеца терористите се бяха скрили с откраднатия от тях хичиянски кораб в космическото пространство на слънчевата система и оттам предаваха на света своите любими, ужасни откачени фантазии. Бяха повече, отколкото светът можеше да понесе. Фактически заради това пътувах към Ротердам, но този епизод стана причина да променя решението си по средата на полета. Веднага щом кризата свърши, се опитах да се свържа с Еси, за да науча как е тя. Нямах късмет. Всички в света се опитваха да направят същото, поради същата причина и затова релейните станции бяха претоварени.