Фредерик Пол - Гейтуей III

———————————————

Съжалявам или почти съжалявам, че не знам от личен опит нищо за тези „нервни кризи“. Най-много съжалявах, когато се случи за първи път, преди едно десетилетие. По онова време никой не знаеше нищо за „телепатичния психокинетичен приемопредавател“. Тогава тя изглеждаше и си беше периодична, обхващаща целия свят епидемия на лудост. Много от най-светлите умове на човечеството, в това число и моят положиха максимум усилия да намерят вирус, токсичен химикал, вариант на слънчева радиация… нещо, което да причинява приблизително всяка година тази всеобхватна, споделена лудост. Обаче някои от най-добрите умове на човечеството… като мен… бяха възпрепятствани, защото не я изживяваха. Компютърните програми като мен не чувстваха влудяващите импулси. Ако ги чувствах, позволявам си да заявя, проблемът много отдавна щеще да бъде решен.

———————————————

Освен това усещах корема си така, сякаш вътре се сношаваха броненосци. Като обмислих всичко, реших, че е по-добре да взема Еси със себе си, отколкото тя да пътува с по-късния редовен полет, както бяхме планирали. Затова наредих на пилота да се върне. Така че когато Уолтърс пристигна в Ротердам, аз не бях там. Той щеше лесно да ме намери на Тапанско море, ако бе взел директния полет през Ню Йорк, но не го направи, така че вината си беше негова.

Той беше също виновен… почти виновен… неволно виновен, защото не е знаел… на какъв ум е попаднал на „С.Я.“.

Уолтърс направи и една друга грешка, доста сериозна. Забрави, че телепатичния психокинетичен приемопредавател действа двупосочно.

Така тайната, която той пазеше в единия край на този плаващ контакт с безтелесния ум, стана достояние на всички.

Когато Оди Уолтърс преживя своя малък инцидент с телепатичния психокинетичен приемопредавател, една виолетова сепия… е, не точно сепия, но нещо прилично на сепия, беше по средата на изпълнението на един изтощителен, дългосрочен проект. Тъй като телепатичният психокинетичен приемопредавател действаше в двете посоки, той представлява мощно оръжие, но лошо средство за оцеляване. Нещо като да извикаш на човека, когото шпионираш, „Ей, ти, пази се, спипах те!“ Така че когато Уолтърс докосна с глава мрежата, хората на много места почувстваха остра болка. И това „на много места“ всъщност беше навсякъде. То стана на хиляда светлинни години от Земята, недалеч от геодезичната линия на полета Пегис-Земя… поради което, разбира се, Уолтърс беше достатъчно близо, за да бъде усетено докосването.

По случайност зная много за тази лилава сепия… или почти сепия. Човек би могъл да каже, че той прилича на извиваща се, тлъста орхидея и нямаше да е далеч от истината. Не го бях срещал на времето, разбира се, но впоследствие научих достатъчно много за него и сега зная името му и откъде е дошъл, и защо е бил там, и най-важното, какво е правил. Най-добрият начин да се изрази онова, което е правил, е да се каже, че е рисувал пейзаж.

———————————————

Приятелят ми Робин прави няколко грешки и една от тях е някаква хитра свенливост, която не е толкова забавна, колкото си мисли той. Начинът, по който научил за моряците на платноходката, а също и за много други неща, които вече не се срещат по морето се обяснява лесно. Но той просто не иска да го обясни. Обяснението му казах аз. То е малко опростенческо. Но е почти вярно.

Възможно е тази хитра свенливост да е заразителна.

———————————————

Причината, поради която това е сложно, е, че на разстояние от много светлинни години в която и да било посока не е имало какво да се види, а и моят приятел-сепия не е имал подходящи очи, за да гледа.

Все пак той си имал своите основания. Това било някакъв вид религиозен обряд. Било най-старата традиция на неговата раса — която наистина била много стара, — възникнала в онзи геологически съдбоносен момент в тяхната история, когато те, живеещите между приличните на решетки замръзнали газове на тяхната родна среда с изключително малка видимост в която и да било посока, за първи път разбрали, че „виждането“ може да се превърне в предпоставка за едно важно изкуство.

За него било много важно рисунката да е съвършена. Той неочаквано почувствал, че е наблюдаван от непознат и толкова се шокирал и разстроил, че разсипал част от фино смлените бои, с които рисувал, на неподходящо място и с неправилно подбрани цветове. Съсипал цял хектар от картината! Един свещеник от Земята би могъл да разбере какво е почувствал, макар причината за това да му е чужда. Било нещо много сходно с провалянето на литургия.