Фредерик Пол - Гейтуей III

Здесь есть возможность читать онлайн «Фредерик Пол - Гейтуей III» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Гейтуей III: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Гейтуей III»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Някога Галактиката е била управлявана от хичиянците — благосклонни извънземни, всесилни като богове. Но преди петстотин хиляди години те срещнали една по-силна от тях раса и за да се спасят от изтребление, избягали и се скрили на относително сигурно място в една черна дупка, оставяйки само следи от своята цивилизация.

Гейтуей III — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Гейтуей III», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Съществото се наричало ЛаДзхаРи. Той рисувал върху елиптично платно от мономолекулярен филм дълго почти тридесет хиляди километра. За почти петнадесет години ЛаДзхаРи бил завършил по-малко от една четвърт от работата. За него нямало значение колко дълго ще работи. Той имал достатъчно време. Неговият звездолет щял да пристигне до целта след не по-малко от осемстотин години.

Или най-малкото си мислел, че има много време… докато не усетил, че непознатият го наблюдава.

И тогава почувствал необходимост да бърза. Докато припряно събирал нещата си за рисуване, той бил в обичайното си състояние — тогава било 21 август — завързал ги здраво — 22 август — отблъснал се от края на приличащото на крило на пеперуда платно и отплувал свободно, докато се почувствал съвсем сигурен. На първи септември той бил достатъчно далеч, включил реактивния си двигател и вече възбуден, се върнал към малкия метален Цилиндър в центъра на ветрило от пеперудени крила. Макар че за него било изключително изтощително, той останал в това състояние и когато се гмурнал през входните пещери в солената каша, неговата жизнена среда. Там завикал с всички сили другарите си.

По човешките стандарти този глас бил изключително силен. Такъв силен глас имат големите земни китове, когато отправят призиви към женските в другия край на океана. Чули го и другарите на ЛаДзхаРи. Ревът му разтърсил стените в ограниченото пространство на звездолета. Уредите потреперили. Мебелите се разлюлели. Женските побягнали ужасени, страхувайки се, че или ще бъдат изядени, или оплодени.

Не по-малко зле се чувствали и седемте други мъжки и с най-голяма бързина един от тях с огромни усилия достигнал също до възбудено състояние, за да отговори на ЛаДзхаРи. Те знаели какво се било случило — също били усетили докосването на натрапника и, разбира се, направили нужното. Целият екипаж преминал във възбудено състояние, предал сигнала, който дължали на предците си, след това се върнали в нормално състояние… и помолили ЛаДзхаРи да бъде така добър да направи същото и да престане да плаши жените.

И така, ЛаДзхаРи се успокоил и си позволил „да си поеме дъх“… макар че този израз не се използвал сред неговите хора. Той не продължил много дълго да се мята във възбудено състояние сред тинята. Вече бил причинил няколко обезпокоителни кавитационни кухини 16 16 Кавитация — образуване на кухини в движеща се течност, изпълнени със съответните пари и части от разтворените в течността газове (физ.). — Б.пр. и цялата блатна среда, в която живеели, се разтревожила. Той се извинил и се заловил за работа заедно с другите, докато всичко отново било здраво завързано и женските примамени да излязат от местата за криене. Една от тях сервирала вечерята. Екипажът започнал да дискутира нервната криза, обхванала умовете им. Била ужасяваща. Това отнело целия септември и първата половина на октомври.

Дотогава корабът се установил в някакъв вид нормално състояние и ЛаДзхаРи се върнал към рисуването. Той неутрализирал електрическите товари на повредената част от голямата фотонна уловка на крилото и търпеливо събрал разпилените багрила, които се били разлетели, защото не можел да си позволи да загуби толкова маса. ЛаДзхаРи бил пестелив. Трябва да призная, че го намирам за доста прекрасна личност. Той бил лоялен към традициите на своя народ при обстоятелства, при които мнозина човешки същества биха решили, че е малко страшничко да бъдат толерантни. Защото макар че ЛаДзхаРи не бил хичиянец, той знаел къде могат да бъдат намерени хичиянците и знаел, че рано или късно посланието, изпратено от неговите другари от кораба, ще получи отговор.

И тогава, точно когато бил започнал да рисува по още празната част на платното, той почувствал нова криза — този път очаквана. По-близка. По-силна. Много по-настойчива и много, много по-страшна.

ДЕВЕТА ГЛАВА

ОДИ И АЗ

Всички фрагменти от живота на тези мои приятели… или почти приятели, а в някои случаи и врагове… започваха да се събират в едно цяло. Не много бързо. В действителност, не много по-бързо от започналото събиране на отделните части на Вселената и връщането й към онова праисторическото атомарно състояние, което (Алберт не преставаше да ми обяснява) щяло да настъпи по причина, която тогава не можех напълно да разбера. (Но аз не се притеснявах от това, защото навремето Алберт също не я е разбирал.) Към тях спадаха хората от екипажа на платноходката, които неспокойно приемаха последиците от своята работа; Доли и Уон на път към още една черна дупка — Доли, ридаеща в съня си, Уон, гневно ругаещ; Уолтърс и Джени, безутешни в своята твърде скъпа ротердамска хотелска стая, току-що открили, че ме няма — Джени, приклекнала на огромното анизокинетично легло, Оди, разговарящ с моята секретарка. Бузата на Джени бе одрана — сувенир от онази моментна лудост в Лагос, а ръката на Оди беше в гипс, тъй като бе навехната. Дотогава той не знаеше, че Джени има черен пояс по карате.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Гейтуей III»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Гейтуей III» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Фредерик Пол - Осада вечности
Фредерик Пол
libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Пол
libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Пол
Фредерик Пол - Гейтуей IV
Фредерик Пол
Фредерик Пол - Гейтуей II
Фредерик Пол
Фредерик Пол - Гейтуей I
Фредерик Пол
libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Пол
libcat.ru: книга без обложки
Фредерик Пол
Отзывы о книге «Гейтуей III»

Обсуждение, отзывы о книге «Гейтуей III» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x