Фредерик Пол - Гейтуей III

Уон не обичаше Доли да слуша разговорите му с Мъртвите. Когато задаваше въпросите си гласно, тя можеше да чуе половината от тях. Ако обаче набираше командите на клавиатурата, не можеше да разбере нищо. Този път обаче Доли съвсем лесно го разбра. Уон набра въпросите си, намръщи се от онова, което чу в слушалките, набра друга инструкция и зададе курса на хичиянското табло. А после свали слушалките, намръщи се, протегна се и се обърна към Доли:

— Добре — каза той, — хайде, можеш да платиш следващата вноска от билета си за пътуването.

— Разбира се, скъпи — съгласи се тя от немай-къде, макар че щеше да е много по-приятно, ако той не поставяше въпроса по такъв начин. Все пак настроението й беше малко по-добро. Тя почувства леко разтърсване, което означаваше, че курсът е променен. И наистина, големият син и виолетов ужас на екрана започна да се отдалечава. Това компенсираше много неща.

Но разбира се, то само означаваше, че са на път към следващата черна дупка.

— Разиграй хичиянската кукла! — заповяда Уон. — Заедно с Робин Бродхед!

— Веднага, Уон — отговори Доли, измъкна куклите от мястото, където Уон ги бе изритал и ги надяна на ръцете си. Хичиянецът, разбира се, не приличаше на истински хичиянец. Що се отнася до Робин Бродхед, той бе изобразен доста карикатурно. Но това развеселяваше Уон, което за Доли беше от значение, тъй като тя разчиташе изцяло на него. През първия ден след напускането на Порт Хеграмет той й показа банковата си сметка. Шест милиона долара автоматично се внасяли всеки месец! Цифрите зашеметиха Доли. Те компенсираха много неща. Трябваше да има начин от този водопад от пари рано или късно тя да отдели няколко капки за себе си. За Доли нямаше нищо неморално в тези мисли. Може би през по-ранните дни американците щяха да я нарекат златотърсач. Но повечето хора през по-голямата част от историята на човечеството биха я съжалили.

И така, тя го хранеше и се грижеше за него. Когато беше в лошо настроение, Доли се стараеше да стане невидима, а когато искаше развлечения, се опитваше да му ги осигури.

— Ей, ти там, господин Хичиянец — каза ръката, която държеше куклата на Бродхед. Пръстите на Доли се извиха, за да изобразят превзета усмивка, гласът прозвуча дрезгав като на парвеню (част от карикатурата!). — Много ми е приятно да се запознаем.

Ръката с хичиянеца и гласът на Доли отвърнаха на поздрава:

— Привет, безразсъдни Земянино. Идваш точно навреме за вечеря.

— О, дявол да го вземе — извика ръката с куклата на Бродхед и усмивката стана по-широка. — Аз също съм гладен. Какво имаш за вечеря?

— Аарг! — изписка ръката с хичиянеца, пръстите извити като човка, устата отворена, — Ти наистина си гладен! — Пръстите на дясната ръка стиснаха ръката на лявата кукла.

— Ха, ха, ха! — засмя се Уон. — Много добре! Макар че хичиянците не изглеждат така. Ти не знаеш как изглежда един хичиянец.

— А ти знаеш ли? — попита Доли със собствения си глас.

— Почти! Във всеки случай повече от теб!

Доли се усмихна и повдигна ръката на хичиянската кукла.

— Съжалявам, господин Уон, но вие грешите — чу се мазен хичиянски глас. — Така изглеждам и очаквам да се срещнем в следващата черна дупка.

Уон скочи. Чу се шум от падане на стол.

— Това не е смешно! — извика той. Доли се изненада, като го видя да трепери. — Приготви ми храна! — заповяда й и с мърморене се втурна към спускаемия модул.

Не беше много умно да си прави шега с него. Доли приготви вечерята му и я сервира усмихната, макар че не й беше весело. Не постигна нищо с усмивката. Настроението му бе по-лошо от всякога. Той изрева:

— Глупава жена! Всичката храна ли си изяла скришом? Нищо ли не е останало за ядене?

Доли беше готова да се разплаче.

— Но ти обичаш бифтек — възрази тя.

— Бифтек! Разбира се, че обичам, но погледни какво си ми сервирала за десерт! — Уон отмести бифтека и цветното зеле, взе шоколадовите бисквити и ги хвърли към лицето й. Бисквитите се разлетяха във всички посоки и Доли се опита да ги събере.

— Зная, че това не е любимият ти десерт, скъпи, но сладоледът се свърши.

Той я погледна.

— Хм! Сладоледът се свършил! Много добре! Тогава можеше да ми поднесеш шоколадово суфле… или фруктов сладкиш…

— Уон, почти не са останали. Ти ги изяде.

— Глупава жена! Не е възможно!

— Колкото и да ти се вижда чудно, свършиха се. А и сладкото не е полезно за теб.

— Ти не си назначена за мой лекуващ лекар! Ако си разваля зъбите, ще си купя нови. — Той удари чинията в ръката й и бисквитите отново се разлетяха. — Вече не ми се яде — тросна й се Уон.