Робърт Шекли - Обмен на разуми

— Не. През живота си не съм срещал нито едно яйце на ганзър — увери го Марвин.

— Не си… И въпреки всичко ги ловиш? Май се побърквам. Или не съм дочул. Ами че това никъде го няма! Сигурно е някакъв чудовищен кошмар. Идва при тебе някава откачалка, най-спокойно те хваща и без да му мигне окото заявава: „Аз съм ловец на яйца на ганзъри“. Тогава… Ти да не ме разиграваш нещо, а?

Марвин се стъписа, ядоса се и си пожела яйцето да млъкне. Отвърна доста грубо:

— Изобщо не те разигравам. Работата ми е да събирам яйца на ганзъри.

— Да събираш… яйца на ганзъри! О, не, не, не! Не мога да повярвам, че това наистина става, но е така…

— Я се стегни! — извика Марвин. Яйцето явно беше пред нервна криза.

— Благодаря — отговори след малко яйцето. — Сега съм наред. Може ли да ти задам един-единствен въпрос?

— Давай по-живо.

— Искам да те попитам дали тази работа ти доставя удоволствие? Искам да кажа, склонен ли си към извращения? Само не се обиждай.

— Няма нищо. Не съм склонен към извращения и, повярвай ми, работата изобщо не ми е по вкуса. Кълна се, че и на мен хич не ми е приятно.

— Неприятно ти е! — избухна яйцето. — А на мен какво ми е? Да не си мислиш, че за мен е нещо нормално да дойде някой и като в лош сън да ме „събира“?

— По-спокойно.

— Ненормалник — мърмореше яйцето. — Абсолютно невменяем. Може ли поне да оставя бележка на жена си?

— Няма време.

— Поне ми разреше да се помоля.

— Давай. Само гледай да си кратък.

— О, Господи, Боже мой — започна да нарежда яйцето. — Не разбирам какво става с мен и защо. Старал съм се винаги да съм порядъчен и макар че не посещавам много често църквата, Ти знаеш, че истинската вяра е стаена в сърцето на вярващия. Не споря, че понякога не постъпвам правилно. Но защо, Господи, си толкова жесток? И защо точно към мен? Защо не накажеш някой истински грешник, например закоравял престъпник? Защо мен? И защо по този начин? Някаква твар ме „събира“, като че ли съм неодушевен предмет. Не разбирам. Но знам, че си въздесъщ и всемогъщ, знам, че си добър, следователно има причина, но аз съм прекалено глупав, за да я разбера. Господи, щом така си отсъдил, нека бъде волята Ти. Но Те моля да се погрижиш за жена ми и невръстните дечица, особено за бебето — гласът на яйцето стана дрезгав, но то веднага се овладя. — Много те моля за бебето — то е крехко и другите деца го обиждат, а на него му трябва повече… внимание. Амин.

Яйцето сподави риданията си. Гласът му стана твърд.

— Готов съм — обърна се то към Марвин. — Върши мръсната си работа, въшливо копеле такова.

Обаче молитвата на яйцето съвсем извади Марвин от равновесие. Очите му се навлажниха, кичурите косми по краката му затрепериха. Разтвори мрежата и пусна пленника. Яйцето се изтърколи наблизо и замря, очаквайки някакъв капан.

— Ама ти… Сериозно ли?

— Напълно. Явно не ставам за тая работа. Не знам какво ще ме правят в лагера, но през живота си няма да пипна нито едно яйце на ганзър.

— Благословено да е името Господне! — промълви яйцето. — Какво ли не съм видял през живота си, но ми се струва, че ръката на провидението…

Страхотен тътен, изваш от храстите, попречи на яйцето да изложи философската си позиция, известна като „заблудено вмешателство“. Марвин рязко се обърна и се сети с какви опасности е бъкана планетата Мелд.

Бяха го предупредили, а той забрави. Бясно заопипва къде е бластера, но за зла беда той се бе уплел в мрежата. Трескаво го задърпа и успя да го отскубне. В този миг чу пронизителния крясък на яйцето…

Нещо със страшна сила го тръшна на земята. Бластерът отлетя в храстите. А Марвин видя пред себе си цепнати, черни очи под ниско, бронирано чело.

Нямаше нужда да му обясняват кой е новият му познайник. Флин разбра, че е налетял на възрастен ганзър, при това при много неплагоприятни обстоятелства. Уликите бяха прекалено явни — мрежа, тъмни очила, щипка за хващане. А острозъбите челюсти на гигантският гущер все повече се приближаваха, готови за щракнат на врата му. Вече бяха съвсем близо. Марвин дори забеляза три златни коронки и една пломба.

Извиваше се, опитвайки да се освободи, но ганзъра го притисна към земята с лапа, голяма колкото седло на як. Безпощадните нокти, всеки с размерите на два пикела, се впиха в златистата кожа на Марвин. Чудовището отвори лигава си паст и се приготви да отхапе главата наведнъж…

Изведнъж времето спря! Марвин видя застиналата, полураззината уста на ганзъра, налятото с кръв ляво око, цялото огромно тяло, сковано от някаква странна, непреодолима инерция.