Робърт Шекли - Обмен на разуми

Мелдците страхотно се гордеят с единствената си ценност и не се оплакват от мизерния си живот. С мъжествената решимост на вечни неудачници те правят просеки в дъждовната гора, а в неизбродимите подвижни пустини добиват руда с жалко метално съдържание. Тяхната настойчивост би могла да служи за пример, при условие, че не водеше до неизменен крах. Това би представлявал Мелд, ако не съществуваше още един факт. Имам предвид, разбира се, яйцата на ганзърите.

Яйцата на ганзърите! Не се срещат на другите планети, а и никоя от тях не се нуждае от тях в такава степен. Яйцата на ганзърите! Те са единствения предмет на износ от Мелд. За щастие на тукашните жители, тези яйца се радват на невероятно търсене. На Оричейд служат за любовни амулети, на Змиеносец II ги смилат и ги ядат като незаменим стимулатор на любовни желания, на Моричейд след освещаване се превръщат в култови предмети за безмозъчните К’тенги. Много други ги използват за каквото им дойде на ум.

И така, яйцата на ганзърите са жизненоважен, на всичкото отгоре и единствен природен ресурс на тази планета. Благодарение на него мелдците се задържат на определено ниво на цивилизацията. Ако липсваше, расата неминуемо би загинала.

За да хванете яйце на ганзър, трябва само да се наведете и да го вдигнете. Точно в това се състои трудността на задачата, защото ганзърите са категорично против подобни действия. Обитават горите и са произлезли от древните гущери. Те са свирепи, коварни, жестоки, много добре се крият и изобщо не се поддават на опитомяване. Всичко това прави събирането на яйцата им доста опасно занимание.

Създало се е доста любопитно, ако не и парадоксално положение — основният източник на блага за Мелд е и основна причина за смъртността. Това може да ви послужи като храна за размисъл в началото на работния ви ден. Запомнете думите ми: пазете се, отваряйте си очите на четири, седем пъти мерете — един път режете, направете всичко възможно, за да запазите договорирания си живот, да не говорим за скъпоструващите тела, които използвате. Но не забравяйте и за нормата — не я ли изпълните, ако ще и с едно яйце, веднага ви се начислява цяла наказателна седмица. Желай ви успех, момчета!

Построиха Марвин и останалите работници в редици и ги закараха в гората. След около час стигнаха до зоната за търсене. Марвин се възползва от случая и помоли един майстор да го инструктира.

— Инструкции? Какъв вид от типа инструкции? (Беше преселник от Оринейтиан и не можеше да се похвали с лингвистични способност).

— Ами какво да правя — уточни Марвин.

Майстора дълго мисли и накрая реагира:

— Ти длъжен събира яйца на ганзър. (От устата му излезе „гъндзър“).

— Абе, това е ясно. За друго те питам — не знам даже на какво приличат тия яйца.

— Ти не се вълнува. Ти разбери, когато видиш без грешка, да.

— Тъй вярно, сър. Ако намеря яйце има ли особени правила за това как да го пипам? Да не взема да го счупя?

— Пипай. Ти вдига яйце, сложиш в чувал. Ти разбира моята думи, да или не?

— Да, бе, разбирам — увери го Марвин. — Искам също така да ми кажеш колко е дневната норма и как се смята заработката? Часово? Обедната почивка включва ли се?

— А така! — недоумението изчезна от широкото, добродушно лице на майстора. — Най-после. Ти вдига яйце, сложиш в чувал, ясно?

— Ясно — побърза от отговори Марвин.

— Ти прави така виинаги, докато чувал не напълни се. Схваща ли?

— Май разбрах. Пълния чувал съответства на действителната или идеалната норма. Дай да ти повторя всички етапи, да видим дали правилно съм разбрал. Първо: установявам местонахождението на яйцето, ако използвам земния еквивалент на това понятие, и би трябвало да не изпитам трудности при разпознаването му. Второ: след като открия и идентифицирам обекта на търсенето, пристъпвам към действието, наречено „слагане на яйцето в чувала“, след което повтарям целия процес от началото. Трето: повтарям операцията S за х пъти, при което се получава уравнението S.х=В!, където В представлява капацитета на чувала, а ! е сумата от х операции, необходими за напълването на В. Накрая свършвам, връщам се в лагера и предавам съдържанието на чувала. Правилно ли съм ви разбрал, сър?

Майстора се почеса с опашката по зъбите и попита:

— Май ме занасяш, а, хлапе?

— Няма такова нещо, сър, просто исках да съм сигурен…

— Ти прави майтапи с впрегатника от стара планета Оринейтиан, да, разбира се. Правиш се много остроумен, но не си много остроумен. Запомни — никой не обича наперените младоци.