Робърт Шекли - Обмен на разуми

— От тази длъжност не можеш да забогатееш. Честно казано, калпаво плащат, но не може всичко наведнъж, нали?

— И каква е тази длъжност?

— Официалното й название е „Индигейтор на Уутеки, Втори клас“.

— Звучи внушително.

— Развам се, че ти харесва. Това означава, че трявба да събираш яйца.

— Яйца ли?

— Да. Ще ти обясня по-подробно: трябва да търсиш яйца на скален ганзър и като ги намериш, да ги събираш. Мислиш ли, че ще се справиш?

Марвин се почеса.

— Мислех първо да разбера повече за техниката на събиране, за условията на работа… — млъкна насред дума, защото Макхонъри бавно и печално поклати глава.

— Трябва ли ти работа?

— Нямате ли нещо друго?

— Не.

— Съгласен съм.

— Умно решение — похвали го Добродетелния и измъкна от джоба си някаква хартийка. — Това е стандартния, одобрен от правителството договор на кроу-мелдски език, който е официален език на планетата Мелд II, където е седалището на фирмата-наемател. Четеш ли кроу-мелдски?

— За съжаление не.

— Абе, стандартен текст. Фирмата не носи отговорност при пожар, земетресение, атомна война, превръщането на местната звезда в свръхнова, стихийни бетствия… Съгласна е да те наеме… Снабдява те с мелдско тяло… В изключение на случаите, когато не е в състояние, тогава не е задължена… И Бог да те поживи.

— Моля?

— Последното е стандартна фраза. Я да видим… Май това е всичко. Разбира се, ти си задължен да не вредиш, да не шпионираш, да бъдеш почтен, да се подчиняваш и така нататък, а също и всячески да избягваш половите извращения, изброени от Хофмейър в „Стандартна книга на мелдските перверзии“. Задължен си да се миеш два пъти дневно, да не задлъжняваш, да не се алкохолизираш и да не се побъркваш. Това е. Ако имаш конкретни въпроси, ще се постаря да ти отговоря.

— Да. Става дума за всичките тия задължения…

— Няма страшно. Искаш ли работата или не?

Марвин обаче остана с известни съмнения.

Не успя и да мигне, когато се опомни на Мелд, в мелдско тяло.

Дъждовната гора на ганзърите на Мелд беше дълбока и обширна. Сред гигантските дървета се чуваше лекият шепот на вятъра, по-точно неговата сянка. Той се промъкваше през преплетените лиани и, сякаш пречупил хълма, пълзеше по острата трева. Капките с мъка се стичаха по листата, като че ли са се заблудили в лабиринт и сега присядат върху мъхестата, равнодушна почва да си починат. Сенките се сливаха, пробляскваха, избледняваха и се появяваха отново, приведени в мнимо движение от двете уморени слънца в небето с цвят на зеленикава плесен. Отгоре неутешим теренгол подсвирваше на приятелката си, но в отговор се чуваше само честата, зловеща кашлица на хищния кралескачач.

Из този скръбен пейзаж, толкова мъчително напомнящ на Земята и толкова различен от нея, бродеше Марвин Флин, вече в непривичното мелдско тяло, и упорито гледаше в краката си — търсеше яйца от ганзъри, без да знае на какво приличат.

Всичко стана много бързо. От мига, в който попадна на Мелд, нямаше време да се огледа. Още не се бе осъзнал, а някой вече крещеше в ухото му.

Флин едва успя да разгледа своето четириръко и четирикрако тяло. Докато размаха единствената си опашка и присвие ушите си на гърба, вече го гонеха като добитък към работната група, съобщиха му номера на спалното помещение и мястото на столовата, връчиха му с два номера по-голям пуловер и обувки, които му бяха почти по мярка, като изключим факта, че левите малко го стягаха. Флин се подписа за получаването им и се снабди с инструментите, необходими за новата му професия — огромен синтетичен чувал, тъмни очила, компас, мрежа, щипки, тежък метален триножник и бластер.

Строиха го заедно с другите работници и управителят — уморен, надменен атреанец — набързо ги инструктира.

Флин разбра, че новият му дом заема незначителна част от пространството около Алдебаран. Направо казано, Мелд си е една второстепенна планета. Климатът й (по скалата на Хърлихейн-Чанз за климатичните допуски) е класифициран като „непоносим“, природните й ресурси са „под минималната норма“, а коефицентът на естетическия резонанс (без да бъде измерен) е обявен за „невдъхновяващ“.

— Не е място, което бихте избрали за отпуската си, пък и за каквото и да било друго — при тези думи на управителя работниците нервно захихикаха. — Освен всичко друго това е негостоприемен и противен свят, някакво галактическо недоразумение, космическа посредственост, обаче обитателите му го тачат като своя родина и считат, че е най-прекрасната планета във Вселената.