Лоис Бюджолд - Игрите на Вор

— Да,сър?

Метцов се облегна в стола си и сви устни.

— Виждам, че сте си намерили някакви гащи, младши лейтенант Воркосиган. Ах, също и… ботуши за езда. Знаете ли, на този остров няма коне.

„Нито пък в Имперския щаб, с раздразнение си помисли Майлс. Проклети ботуши. Да не съм ги измислил аз.“ Веднъж баща му беше изказал предположението, че на щабните офицери ботушите сигурно им трябват, за да яздят на конче дървени пръчки, високомерни като вещици на метли. Застанал мирно, с вдигната брадичка, без да може да намери подходящ отговор на ироничната забележка на генерала, Майлс запази величествено мълчание.

— Сър.

Стиснал ръцете си, Метцов се наведе напред и изостави мрачния хумор. Погледът му отново стана твърд.

— Загубихте ценна, напълно екипирана машина, като я оставихте паркирана в област, ясно обозначена като Инверсионна зона. Вече не преподават ли топография в Имперската академия или в Новите служби сега всичко е дипломация: „Как да пием чай с дамите?“

Майлс си представи картата. Виждаше я ясно.

— Сините области бяха обозначени с И.З. Тези инициали не бяха формулирани в легендата или където и да е другаде.

— В такъв случай, предполагам, не сте успели да прочетете и ръководството си.

Беше заровен в ръководства от момента на пристигането си. Ръководства за работата в синоптичния кабинет, технически спецификации на оборудването…

— Кое, сър?

— Устава на база „Лазковски“.

Майлс правеше неистови опити да си спомни дали е виждал такъв диск.

— Мисля… мисля, че лейтенант Ан може би ми е дал едно копие… оная вечер. — Всъщност Ан беше стоварил цял кашон с дискове на леглото му. Беше му обяснил, че е започнал предварителни приготовления по опаковането на багажа си и завещава на Майлс библиотеката си. Майлс беше прочел два метеорологични диска, преди да си легне същата вечер. Без съмнение Ан се беше заврял в килийката си за малка предварителна почерпка. Следващата сутрин Майлс беше изкарал скатера…

— И още не сте го прочели?

— Не, сър.

— Защо не?

„Беше ми скроено“, виеше съзнанието на Майлс. Можеше да почувства присъствието и големия интерес на писаря, който не беше освободен. Той стоеше като свидетел на цялата сцена до вратата зад него. Публичността още повече угнетяваше Майлс. Само ако беше прочел проклетото ръководство. Дали онези две копелета от моторния пул изобщо щяха да са в състояние да му погодят това? Дали, нали… Този път щеше да претърпи поражение.

— Нямам извинение, сър.

— Е, младши лейтенант. В Глава трета от Устава на база „Лазковски“ ще намерите пълно описание на всички зони, заедно с правилата за избягването им. Можете да ги погледнете, когато успеете да се освободите за малко от пиенето на чай.

— Да, сър. — Лицето на Майлс беше замръзнало в стъклена маска. Генералът имаше право да го одере с вибрационен нож, ако предпочиташе — но насаме. Авторитетът, който униформата даваше на Майлс, едва балансираше деформациите, превръщащи го в мишена на дълбоките генетически предразсъдъци, чиито корени се криеха в историята на Бариар. Едно публично унижение, подкопаващо този авторитет пред хора, които той също трябваше да командва, по своята същност твърде много се приближаваше до акт на саботаж. Несъзнателен или преднамерен?

Генералът още загряваше.

— Може в Имперския щаб Службите все още да осигуряват магазия за излишните лордове от класата Вор, но тук навън, в истинския свят, където се води борба, не са ни притрябвали търтеи. Проправял съм си пътя нагоре в битки. Виждал съм как във Вордарианското претендентство падат жертви, преди ти още да си бил роден…

„Аз самият станах жертва във Вордарианското претендентство, преди още да бъда роден“, помисли си Майлс. Все по-трудно обуздаваше раздразнението си. Солтоксинът, който едва не беше убил майка му по време на нейната бременност, и който беше направил от него това, което е, си беше чисто военна отрова.

— …участвах в потушаването на бунта на Комар. Вие, дечурлигите, дето изникнахте през последните десет години и повече, нямате и понятие от сражение. Тези дълги периоди на непрекъснат мир отслабват Службите. Ако продължат още дълго, когато настъпи криза, няма да има останал един човек с истински опит. — От вътрешното напрежение очите на Майлс леко се разфокусираха. „Сигурно Негово Имперско Величество трябва да осигури по една война на всеки пет години — като удобство за кариерата на своите офицери.“ Умът му леко се поколеба над понятието „истински опит“. Дали Майлс не беше попаднал на първата следа. Защо този величествен наглед офицер беше изхвърлен на брега на остров Кирил?