Филип Дик: Мечтаят ли роботите за електроовце?

Лек весел електроимпулс, подаден от автоматичната аларма на емоционалния синтезатор до леглото събуди Рик Декард. Изненадан, както винаги, когато се пробуждаше така внезапно, той се надигна от леглото, изправи се облечен в своята разноцветна пижама и се протегна. В същия миг жена му Айран, която спеше на другото легло, отвори сивите си, тъжни очи, премигна, след това изпъшка и ги затвори отново.

— Настроила си твърде слаб сигнал на твоя „пенфилд“ — рече й той. — Сега ще го пренастроя, ти ще се събудиш и…

— Не ми пипай настройките. — В гласа й се долови горчивина. — Не искам да се събуждам.

Рик приседна на леглото до нея, сведе глава и заговори с тих, нежен глас.

— Ако зададеш достатъчно силен импулс веднага ще се събудиш и дори ще почувстваш радост, в това е цялата тънкост. Достатъчно е да поставиш синтезатора на „С“ и електроимпулсът преодолява прага на подсъзнанието, както стана при мен.

Рик я потупа дружелюбно по рамото (неговият собствен синтезатор беше настроен на „Д“ и той чувстваше благоразположение към целия свят).

— Разкарай мръсната си полицейска лапа — рече Айран.

— Не съм полицай.

Почувства раздразнение, макар да не бе пренастройвал синтезатора.

— Ти си нещо по-лошо — отвърна жена му без да отваря очи. — Ти си убиец, нает от полицаите.

— Както забелязах, ти пръскаш без никакво угризение хонорарите, които нося вкъщи — той стана и се приближи към контролния пулт на своя синтезатор. — Вместо да спестяваш, — продължи Рик, — за да можем някой ден да си купим истинска овца и да се отървем от фалшивата електрическа, която гледаме на горния етаж. Една нищо и никаква електроовца и то след толкова години труд.

Той застана в нерешителност пред контролния пулт, колебаейки се дали да го настрои за подтискане на таламуса (което щеше да овладее гнева му), или за стимулация (която пък щеше да го раздразни достатъчно, за да спечели спора).

— Ако посмееш да увеличиш интензивността на своята жлъч, — предупреди го Айран, без да откъсва очи от него — и аз ще направя същото. Ще завъртя усилвателя докрай и тогава ще станеш свидетел на такава битка, в сравнение с която всички досегашни спорове ще ти се сторят нежен полъх. Хайде, опитай — тя скочи от леглото, изтича при контролния пулт на своя синтезатор и зачака, без да сваля очи от него.

Рик въздъхна и сведе глава пред нейните заплахи.

— Ще набера това, което имам по програма за днес — той разтвори бележника си на 3 януари 1992 и видя, че за днес е планирал сериозно, делово настроение. — Ако го сторя, — погледна я разтревожено той, — ще последваш ли примера ми? — Рик не искаше да прибързва, преди жена му да даде съгласието си.

— Моята програма за днес включва шест часова депресия с пристъпи от периодично самообвинение — отвърна Айран.

— Какво? Защо си поискала такава настройка? — Подобно хрумване сякаш беше отрицание на самата идея за съществуване на емоционалния синтезатор. — Нямах представа, че това може да се настройва — завърши мрачно той.

— Седях си тук веднъж пред телевизора, — заговори Айран — и гледах Бъстър Приятелчето и неговото шоу „Дружелюбни приятели“. Тъкмо разказваше каква невероятна новина смятал да ни съобщи и изведнъж на екрана се появи онази отвратителна реклама, дето не мога да я понасям, знаеш я — за оловните предпазители на „Маунтибанк“. И тогава за миг изключих звука. И чух сградата, тази сграда. Чух… — тя махна с ръка.

— Празните апартаменти — довърши Рик. Той също ги бе чувал неведнъж нощем, докато се мъчеше да заспи. И въпреки това полузаета сграда като тяхната се смяташе за доста гъсто заселена според съвременните представи за плътност на популацията. Разказваха, че в районите, които преди войната са се наричали предградия имало цели празни сгради. Поне така бе чувал, но като повечето хора наоколо не изпитваше никакво желание сам да проверява достоверността на подобна информация.