Милан Асадуров - Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

Въздухът в кабинета се насити със статично електричество като пред гръмотевична буря. Каменните стени на пещерата се поотдръпнаха, както му е редът. Таванът се понадигна. Чу се обичайният трясък и драконът се материализира в кабинета, като фамозният му задник се тресеше някъде зад скалата. Двете глави на холографното чудовище изиграха стандартното упражнение по синхронно плуване, като се стрелнаха и налапаха до кръста човешките същества. Челюстите глухо щракнаха, драконът преглътна и, вместо да се оближе, нервно изпищя:

— Тоя пък какво търси тука?

— Дошъл е да те вземе — възможно най-внимателно му рече Закаев.

— Каквооо? — възмути се драконът и главите му се разлюляха като полилеи при земетресение.

— По-тихо, Трифоне — обади се Хък, — че току виж са нахълтали юнаците с големите мечове, дето по цял ден безплатно секат главите на разни чудовища.

Драконът пропусна покрай ушите си фамилиарното обръщение и гордо се изпъчи:

— Ще имаш да вземаш! Те никога не влизат тук, ако шефът не ги повика. Пък и друг път ще ми отсекат главите. Има да чааакаш.

— Добре, добре. Шегувам се — успокои го Хък. — Една мома от друга планета се интересува от теб.

— Чуждоземна мома? — смешно се опули холографното чудовище. — Ей, да не ме будалкаш? Знаеш ли, че никога не съм закусвал с извънземни моми.

— Няма майтап — сложи ръка на сърцето си Хък с възможно най-сериозното изражение на лицето, което успя да скалъпи. Едва се сдържаше да не прихне. — Честна дума. Кълна се, приятелю. Тя е съвсем младичка и почти неупотребявана.

— Ха! Не съм ти никакъв приятел и изобщо не вярвам на клетвите на когото и да било от вашето смахнато семейство — поклати синхронно и двете си глави драконът. — И те заклевам, шефе, и ти да не им вярваш — обърна се дясната глава към Закаев, като лявата не губеше от погледа си Хък. И след кратко колебание добави: — Шефе, моля ти се, накарай го да даде някакво по-сериозно доказателство.

Морно отпуснат на стола си, Закаев поклати глава в знак, че не желае да се намесва в спора. Заради неохотното оттегляне на руските бойни части от Чечня той за пръв път от много дни насам можеше да си позволи истинска почивка.

— Ето ти го, Трифончо! — тържествено рече Хогбен и извади от джоба си портативното захранващо устройство. — Виждал ли си такова нещо, а? Чуждоземната мома специално ти го изпраща в знак на безмерна любов и преклонение пред твоето могъщество, което се е разчуло из цялата Вселена.

— Естествено. Славата на Тифон Великолепни е по-голяма дори от Вселената.

Главите на дракона се стрелнаха любопитно надолу, сбутаха си току пред устройството, дясната надделя и успя да си навре носа вътре в него. Реакцията на дракона посмекчи дори строгите черти на Закаев. Актьорът, избутан от живота зад кулисите, следеше с нескрит интерес развитието на събитията на сцената. Когато главите на холографното чудовище се върнаха най-сетне на мястата си под тавана, едната от тях изглеждаше особено доволна.

— Голям дявол си — ухили се драконът, — но не можеш да ме метнеш. Момата си е съвсем нашенска. На табелката пише, че това захранване е произведено в Хюстън.

— То е само за изпът. Тя ти е приготвила и друго, много специално, наистина извънземно захранване, но го пази за личната ви среща — взе да лъже Хък като някой дърт циганин на селско тържище. — Да не искаш да ти изсипе всичките си подаръци в скута, без да знае дали ще благоволиш да я посетиш в нейния дворец.

— Тя има и дворец, а? — доволен се облиза драконът.

— И дворец, и още цяла сюрия чудеса — най-безсрамно продължи да го баламосва Хък. — Ако ще тръгваме, трябва да се приготвиш, Трифоне.

Драконът тъжно погледна към Ахмед Закаев, раздиран между приятелството и перспективата да спечели любовта на богатата и щедра извънземна мома. Досегашният му наставник побърза да го успокои:

— Нали се оплакваше, че не ти правя компания. Сега ще си обкръжен от внимание. Пък и съм уредил с любезната мома да те посещавам при всеки удобен случай.

И двете глави на дракона разцъфнаха в усмивки като майски рози. Дори от радост избълваха по някое и друго валмо холографен пламък. Всичко се уреждаше прекрасно.

— По пътя гледай да не се зазяпваш много — взе да го поучава Хък. — Захранването е с максимален обхват сто метра. Дръж се близо до мен.

— От теб акъл не ща! — тросна се драконът. — Ти си най-прост царски пратеник. Твоята работа е да ме заведеш при чуждоземната принцеса в двореца.