Как ли не си е прехапал дългите езици драконът, когато е написал тази оценка. Защото обикновено, когато се сблъска с някоя щуротия на баща ми, Трифончо първо се напикава от страх и едва след това се опитва да раздвижи ленивия си ум. Коментар на Хък Хогбен.
Вече споменах за комплексите на дракона, който изглежда съвсем се изживява като изоставено дете от роман на Дикенс. Коментар на Хък Хогбен.
Защото не съм аз. Коментар на Хък Хогбен.
Този път драконът Трифон прекалява:
1. Никога не съм твърдял, че Франсис Бейкън е писал произведенията на Шекспир. Наистина имаше нещо съмнително във факта, че старият Бил не ми направи особено впечатление на времето, но съвременниците по традиция не само че никога не оценяват по достойнство гениите в своите редици, но много често направо ги низвергват.
2. За 1300 години само три пъти съм се напивал до козирката все заради жени и в два от случаите драконът Трифон все още не съществуваше дори в мислите ми.
3. С Хъдзън не сме гонили михаля, а търсехме друг морски транспортен коридор към Индия, конкурентен на португалския, защото турците бяха препречили единствения естествен път по суша.
4. Винаги съм се гордял, че съм един от изобретателите на тоалетното казанче. Коментар на Хък Хогбен.
Естествено Хък лицемерно не споменава, че обича този празник, защото лично той с огромно усилие успява да го наложи в православния български календар едва през XIX в., т.е. хиляда години след смъртта на двамата си приятели, за които, между другото, някои сериозни изследователи изказват съмнение, че са били византийски шпиони. Бележка на дракона.
Защото по-ненаситен от човешкото око е само търбухът на холорафните дракони. Коментар на Хък Хогбен.
Имал е голям късмет. Навярно Стур е бил сит, защото съм го виждал да излапва по трима натрапници едновременно. Дори и аз гледам да стоя надалеч, когато Стур е гладен. Дали пък да не ги събера някой ден с дракона. Коментар на Хък Хогбен.
Истината е, че създадох само едно холографно чудовище, но като видях какъв изрод се пръкна, меракът ми да ставам демиург се изпари яко дим. Коментар на Хък Хогбен.
Колко пъти съм му наливал в чутурите на този дракон, че древните български владетели не се наричаха ханове, а канове, ама дървена глава увира ли?! Едно си знае баба, едно си бае! Иначе чинно е преписал от дневника ми израза Канасубиги Аспарух , което ще рече Аз великият кан (а не хан!) Аспарух . Коментар на Хък Хогбен.
Ега ти мегаломана! Коментар на Хък Хогбен.
Този път драконът не позна. След смъртта на Методий в 865 г. ми се наложи да финансирам прехвърлянето на учениците на Солонските братя от Моравия в България, но понеже по него време бях закъсал финансово, създадох тия монети и ги пробутах на колекционерите. Коментар на Хък Хогбен.
Божичко, иде ми да потъна в земята от срам, че тоя дракон се е пръкнал изпод ръцете ми. Дори клонираната овца Доли е по-скромна! Поне деветдесет на сто от тази история е пълна измислица. Нещата изобщо не стояха така, но никога няма да му кажа истината, за да не се пръсне от гордост. Нека го гризят съмнения, та по-скоро да се пукне от яд. Коментар на Хък Хогбен.
Великанът от Кърн е точно толкова от римско време, колкото и монетите с изображението на дракона. Коментар на Хък Хогбен.
Браво, драконче! Този път почти позна! Коментар на Хък Хогбен.
Ама че тъп е тоя дракон. Проектът с чадърите на Кристо и Жан-Клод от 1984–1991 г. по начало бе разработен като духовен и естетически мост между САЩ и Япония. Що се отнася до намека за Георги Димитров, макар от сърцето ми да капе кръв, че се налага да защищавам комунист, все пак истината ми е по-скъпа. А тя е, че Гьоринг подкупи Ван дер Любе под носа на Георги Димитров и успя да го изпревари. Коментар на Хък Хогбен.
Този път драконът по изключение е прав! Сетих се едва след 500 години във Виго по време на един научен диспут с моя приятел д-р Хуан Гомес Алонсо, който сам бе стигнал до същия извод. Коментар на Хък Хогбен.
Това е официалната версия. Истината е, че във фаталната за зачеването му нощ баща ми замества в леглото пияния Влад II Дракула и Влад Тепеш всъщност ми е полубрат. Косвено доказателство е фактът, че между Влад и братята му Мирча и Раду нямаше никаква прилика.
Читать дальше