Милан Асадуров - Мистерии

Така започва древната българска песен за „Орфеова женитба со керка на Арапска крале“, открита и обнародвана в 1867 г. от Стефан Веркович — сръбски и български археолог, както той сам се нарича. За нея Веркович получава златен медал на Първата всеруска етнографска изложба в Москва и в същото време разпалва най-яростния литературен спор на Балканите през XIX в., който се прехвърли чак в XXI в. та и до днес не е стихнал.

Нещастието на Веркович е в това, че той се захваща да събира песните във време, когато в Европа все още не са стихнали споровете около мистификациите на Макферсън и Ханка. Повечето западноевропейски учени са предубедени и мнозина с лека ръка отхвърлят, без да са чели (!), не само песента за Орфей, но и публикуваната в Белград през 1874 г. първа книга на сборника „Веда Словена“. Всеки критик високомерно смята за достатъчно да цитира съмненията на предшественика си, без някой сериозно да анализира текстовете. За жалост обвиненията срещу Веркович са подкрепени и от именити българи като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Иван Шишманов и Михаил Арнаудов.

Любопитно е обаче, че гледните точки са различни. Западноевропейските учени изобщо не схващат тънкия нюанс, че Веркович е изпратен от сръбското правителство да намери доказателства за славянския произход на населението в Македония като отпор на турските и гръцките домогвания, а със събраните песни той доказва, че това население е… българско. И докато на западняците донякъде им е простено, че не могат да се оправят с вечните крамоли между южните славяни, вместо да запеят дитирамби за Веркович, мнозина българи просто емоционално не искат да приемат, че един босненски сърбо-хърватин може ще извади на бял свят толкова сериозното доказателство за етническия произход на населението в Македония.

Несъмнено обаче и самият Веркович има вина за отношението към „Веда Словена“. Той не само си позволява да нанася поправки в оригиналните текстове на песните, събрани от крушовския учител Иван Гологанов, но и силно повлиян от Раковски, постоянно се опитва да изтъкне на преден план древния „сканскритски“ корен на българите, с което на практика измества темата на дискусиите. Заради тези стремления на Веркович някои учени с основание го набеждават в лековерие и наивност. И те насочват гнева си срещу „главния мистификатор“ — бедния даскал Иван Гологанов. Главите ми обаче не го побират как такъв мастит учен като проф. Михаил Арнаудов например, не си дава сметка, че ако грамотният, но лишен от някакъв свръхталант учител Гологанов наистина сам е съчинил тези триста и няколко хиляди(!) стиха, включени в двата тома на „Веда Словена“, той би трябвало да бъде обявен за втория епически поет на всички времена след Омир! При това втори само хронологично, а не по мащабност на начинанието!

Последната дискусия през 80-те години на ХХ в., предизвикана от покойния приятел на Хък Тодор Ризников, направо помете много от „доказателствата“ за мистификациите на Веркович и Гологанов, но бе задушена по политически причини от комунистическото правителство в България. Така необходимата за академичните учени вековна дистанция от появата на „Веда Словена“ отдавна е преодоляна. И е крайно време наука да се отърси от пристрастията си. Особено като се има предвид, че Хък явно няма пръст в тази „мистификация“.

2 май 1997 г.Моят приятел, поетът Борис Христов е подготвил ново разкошно двутомно издание на „Веда Словена“, като джентълменски е включил не само оригиналните текстове на песните, но и главните трудове на критиците им. Дано то да отвари пътя на всички непредубедени учени за сериозен анализ. Прочетох отново всички текстове и съм убеден, че бъдещите езиковедски, литературни, етнографски и исторически изследвания на песните от „Веда Словена“ ще трябва да хвърлят повече светлина поне върху пет въпроса:

1. Коренно население или преселници на Балканите са били траките?

2. Какво се е случило с тракийския етнос след славянизацията на Балканския полуостров?

3. Какъв е произходът на помаците?

4. В какво се състои разликата между Аспаруховите и Куберовите българи?

5. Доколко са съхранени във фолклора след приемането на християнството езическите поверия и божествените пантеони на траките, славяните и прабългарите?

И тогава много песни от „Веда Словена“ ще влязат в българските читанки.