Милан Асадуров - Мистерии

Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова обругаван от дракона дневник. Работата е там, че той съществува в две форми — личен (т.е. неприкосновен!) и за обществено ползване. Втората форма се появи преди много-много години, когато веднъж, скрит зад един скрин, спипах баща ми да чете записките ми. Не му се обадих, нито пък протестирах. Просто от този ден нататък започнах да си водя дневника в два екземпляра и вторият беше предназначен специално за стария Хогбен.

Любопитният като сврака дракон, разбира се, попадна на манипулирания екземпляр. И така му са пада, защото нахалникът си натика носовете в него, без да пита! Бързам да заявя: манипулациите с явния ми дневник съвсем не означават, че той е неистински. Просто в него липсва част от истината, а някои детайли за по-голяма „достоверност“ са предадени в хиперболичен вид — обичаен прийом, присъщ на всеки разказвач, участник в някое събитие, който желае да героизира това събитие и най-вече самия себе си. С две думи, нещата в публичния ми дневник са натаманени така, че да се харесват на баща ми или пък да го ядосват в зависимост от тактическите цели, които съм преследвал в дадения момент.

Що се отнася до съпричастността ми към някои мистерии на Земята, не само, че никога не съм отричал, а, напротив, винаги съм се гордял, че съм бил приятел и дори партньор на такива надарени личности като Роджър Бейкън, Барух Спиноза, Йеронимус Бош, Леонардо да Винчи, Влад Дракула и Сирано дьо Бержерак например. Пък и не само те са научили нещо от мен, а в известна степен някои от тях бяха мои учители. Никога не съм крил и не крия моето пристрастно отношение към борбата (а тя си е същинска борба!) за запазването на такива уникални животински видове на Земята като Снежния човек, Чудовището от Лох Нес, Огопого, Манипого, Чамп и техните братя и посестрими.

Проблемът е друг. Като чете книгата на дракона, човек няма как да не изпадне в заблуждението, че по един или друг начин аз съм забъркан във всички мистерии на Земята. Кълна се, че това не е вярно! Моята съпричастност към някои загадки на Земята е капка в морето в сравнение с бъркотиите, които е забъркал и продължава да забърква баща ми. Все пак аз съм живял само малко повече от 1300 години на Земята, докато баща ми е тук от няколко десетки милиарда години. Всъщност откакто Земята съществува, защото той е създал.

Та, за да разсея всякакви недоразумения, и аз по маниера на дракона ще ви предложа два списъка.

Книгата ми трябваше да претърпи осем издания, за да разбира,

Опичай си ума, Хък!

Защото, холографният дракон още не е казал последната си дума!

© 1999 Милан Асадуров

Източник: http://stalker.dir.bg/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/609]

Последна редакция: 2007-09-30 13:29:05

В първото издание на Мистерии драконът Трифон публикува извадки от дневника на Хък Хогбен без негово знание и, естествено!, лишени от контекста. Във всички издания след осмото са включени коментариите на Хък Хогбен по този повод, случайно открити по белите полета на един антикварен екземпляр от 2006 г. Бележка на издателя.

Драконът Трифон постоянно се стреми да поддържа легендата, че през 1806 г. съм го изоставил без да ми мигне окото в онази пещера в Чечня. Истината обаче е, че щом шоупрограмата в планината се провали, просто го изключих, за да чака по-добри времена за бизнеса. В края на ХХ в. обаче стана ясно, че по някакъв мистериозен начин той успял сам да задейства захранването си и, понеже по онова време то не беше преносимо, горкичкият получи комплекс за изоставено дете. Коментар на Хък Хогбен.