Милан Асадуров - Мистерии

Масис или Майката на света , както арменците наричат Арарат, е един от най-внушителните и красиви вулкани в света. В околната равнина с надморска височина 900 м внезапно и стръмно на още 4200 м се издига възвишение, овенчано с двоен връх — Големия и Малкия Арарат. От него се спускат няколко ледника и най-големите на места са дебели до 60 м. За последен път вулканът изригва в 1840 г., когато от лицето на земята са изтрити село Ахора и арменският манастир „Св. Яков“, за който споменава доктор Парот.

През лятото на 1916 г. в разгара на Първата световна война лейтенант Росковитски излита от своята база на 40-тина километра от Арарат с наблюдателен самолет на руските имперски военновъздушни сили, за да събира сведения за придвижването на турските войски в района. Росковитски и вторият му пилот Хък Хогбен, подвизаващ се по това време в руската армия под кръщелното си име Хампарцум Магърдич Хампарцумян, са снабдени с кислородни маски и имат заповед да извършат някои опити на голяма височина. Те подхождат към Арарат от североизток, заобиколят два пъти планината и по време на второто облитане Росковитски забелязва полузамръзнало езеро върху една тераса по склона. Щом се приближават, вторият пилот му посочва странен, полупотопен и леко килнат на една страна обект, който напомня на огромен ковчег.

13 юли 1916 г.…Ние слязохме на по-малка височина, доколкото ни позволяваше безопасността и направихме няколко кръга около него. Бяхме изненадани от необичайната големина на предмета, защото беше дълъг като жилищен блок и по размери можеше да се сравни със съвременните бойни кораби. Той беше заседнал на дъното на езерото, като една четвърт от него се намираше под водата. Единият му борд, близо до кърмата, бе отчасти разрушен, а на другия борд имаше голям отвор за врата с площ около 6 кв. м, но самата врата липсваше…

Интересно е, че тези думи на Хък дословно са повторени от лейтенант Росконитски 23 години по-късно пред списание „Ню Идън Магазин“. Какво става по-нататък? Щом се връщат в базата, Росконитски докладва на своя командир, че немците май са докарали някаква гигантска подводница на връх Арарат! Силно впечатлен от разказа му, капитан Курбатов заповядва на Росковитски да го отведе със самолета над езерото.

Командирът им явно е по-начетен от лейтенанта, защото му трябва само един поглед, за да установи, че странният обект в седловината на върха не е никаква секретна немска подводница, а легендарният ковчег на Ной.

Капитан Курбатов тутакси докладва в Санкт Петербург за находката и скоро пристига императорска заповед да изпрати две сапьорни роти в планината. След близо месец двата екипа от общо 150 души най-сетне се добират по различни пътища до обекта.

29 август 1916 г.Направихме пълни измервания, множество планове и снимки на ковчега. В него открихме стотици малки помещения и няколко по-големи, съградени от талпи, с дебелина 60 см, и високи тавани, а цялата конструкция бе покрита с дебел слой, подобна на восък, боя. Освен това ковчегът в ледника почти през цялата година е замръзнал и това обяснява как се е запазил през хилядолетията.

Докладът, заедно със събраните материали, са изпратени на Николай II, но никога не стигат до него, защото болшевиките вече са разбунили Русия. Самият Росковитски избягва и след дълги митарства се озовава в САЩ, а Хък е погълнат от водовъртежа на болшевишката революция и за дълго време забравя историята с ковчега на Ной. В дневника му открих само още една бележка, която ще цитирам след малко.

Години по-късно доста почтени господа, оцелели от руската армия след сраженията в района, си спомнят за необичайната случка. Лейтенант Пьотр Леслин например съобщава в 1921 г. как чул за откритието не като слух, а като новина от старшия адютант на дивизията, че Ноевият ковчег е открит в седловината между двата върха на Арарат. Полковник Александър Кор, който през 1945 г. пише специална статия за събитието в емигрантското списание „Русия“, издавано в Ню Йорк, пък цитира своя приятел, сержант Борис Руянски от състава на втори сапьорен батальон, изкачил се през лятото на злополучната 1916 г. по заповед на Николай II на ледника и още веднъж изследвал находката.

7 юни 1918 г.Упорито се носи слух, че снимките и изобщо всички материали от експедициите до връх Арарат са изчезнали, защото са привлекли вниманието на Леон Троцки и той ги унищожил или ги сложил в папка, засекретена за вечни времена, а мълчанието на специалния куриер било осигурено завинаги, като го екзекутирали.