Милан Асадуров - Мистерии

„Тя дойде в Ерусалим с много голямо богатство: камили бяха натоварени с благовония, с твърде много злато и драгоценни камъни…“ ( 3 Царства , 10:2)

Учените и до днес си скъсват задника да спорят от къде е дошла легендарната Савска царица, възхитила с богатството си дори такъв заможен човек като цар Соломон. За французина Тома Арно въпросът бил решен в 1843 г., когато открил руините на древния град Мариб. В пустинята Арно се натъкнал на останки от колони и кули на голям язовир, строен около 900 г. пр. Хр. и снабден с мрежа от напоителни канали. Докато картографирал това грандиозно за епохата си напоително съоръжение обаче, арабите го подгонили и клетият европейски екскурзиант едва се спасил. Едва през 1936 г. Джон Филби (ще трябва да проверя дали има нещо общо със съветския шпионин Ким Филби!) успял да извади камък с надписи от едно гробище преди да бъде изгонен от Йемен.

Единственият човек, който през 1953 г. се опита да започне разкопки в покритите с пясък развалини, бе американецът Уендъл Филипс. Ама и той не успя. Така пропаднаха трите плахи опита да се разбули тайната на митичното библейско царство Сава (Шеба). И как няма да пропаднат, като то изобщо не е било там, където го търсят, макар Хък са твърди в дневника си обратното и затова този път няма да го цитирам. 44 44 Ето че му лъсна задникът на дракона, който смята Р.Хагард за най-великия писател на всички времена. Коментар на Хък Хогбен

Не помня дали споменах вече, но според персийската митология Савската царица е дъщеря на китайския император. Ала на времето етиопците категорично отхвърлиха това фрапиращо твърдение и в лицето на своя бивш император Хайле Селасие бяха абсолютно убедени, че възхитен от гостенката си (въпреки че краката й били доста космати по естетическите критерии на етиопците!), Соломон я оженва за сина си Менилек, който пък от своя страна под името Менилек I основава най-древната кралска династия в Етиопия, чийто законен наследник естествено е Хайле Селасие.

Според египетската версия пък родината на Савската царица е митичната страна Пунт (някъде в района на Сомалия), от която фараоните редовно си купуват маймуни, слонова кост и роби.

Еврейският историк Йосиф Флавий, живял през I в., пък е на мнение, че Савската царица всъщност е управлявала митичния град Офир, който се е намирал в Индия. Ала сподвижникът на Вашку да Гама в плаването му до същата тази Индия Том Лопиш смята, че въпросният Офир е бил в днешния Мозамбик и неговото главно пристанище се е наричало Софала.

През 1867 г. Карл Готлиб Маух откри в южната част на Африка развалините на древния Зимбабве и тутакси премести там местонахождението на Офир. Нещо повече, той заяви, че край Зимбабве са се намирали и прословутите рудници — източник на баснословното богатство на цар Соломон. За налагането на тази версия голямо рамо му удари сър Райдър Хагард, който в 1885 г. написа знаменития си роман „Рудниците на цар Соломон“. Скоро неговият трилър стана много по-популярен от поемата „Изгубеният рай“, в която Джон Милтън плахо подкрепяше тезата на Лопиш за Мозамбик.

Откритият от Маух град Зимбабве е забележително запазен. Стените му са високи около 9 метра и са почти непокътнати. Ала през XIX в. надменните европейци отказаха да повярват, че този единствен град, съграден с такава вещина и инженерно умение на юг от Сахара, е дело на чернокожи. Те се надпреварваха да го обявяват ту за еврейска, ту за финикийска, ту за арабска колония. Прецизните разкопки обаче показаха, че най-старите оцелели градежи са от VIII в., макар че Зимбабве е бил непрекъснато обитават между II и XVII в., като сред находките има дори… китайски порцелан. Но тъй като не са намерени никакви надписи, а местните легенди са малко, за официалната наука така и си остава загадка, от кого и защо е бил построен градът, ала сериозните изследователи като мен не се науждаят от специални доказателства, че именно Зимбабве е бил столица на Савската царица.

Тъй като нямам сведения Вавилон, Ниневия и Троя да са попаднали в европейския списък на „изгубените“ градове благодарение на семейство Хогбен, ги прескачам и преминавам към величествения Анурадхапура, известен още като Ранапура (Златният град), основан в V в. пр. Хр. В продължение на цели 1600 години той е столица на древното царство Тапробани (дн. Шри Ланка). След индийското нашествие в XI в. обаче градът е изоставен и скоро джунглата го поглъща.