Така божията милост изоставя белоликите кхмерски потомци на стария Хогбен и тяхната прекрасна столица през 1431 г., когато войнствените им съседи — таите — плячкосват града и Анкор е погълнат от джунглата, за да бъде преоткрит след четири века от следващите колонизатори на Кампучия — французите.
Из дневника на Хък Хогбен:
13 ноември 1434 г.Днес най-сетне се уверих с очите си, че кхмерите са спазили обещанието си и са преместили столицата си от Анкор в Пном Пен. Не трябва да забравям да наглеждам тези клети изчадия на баща ми.
Историята с първия кхмерски геноцид обаче е направо цвете за мирисане в сравнение с поразиите, които старият Хогбен е направил по времето на Ной. От Библията се знае, че Ной е бил праведник. И той намерил благодат пред очите на стария Хогбен тъкмо когато бащата на Хък се разкайвал, загдето създал човека, и решил да изтреби всичко живо на Земята.
Старият Хогбен посветил Ной в намерението си да прати потоп на Земята (по причини, които ще ни станат ясни по-нататък) и му заръчал да си направи ковчег от гоферово дърво с дължина триста лакти, ширина петдесет лакти и височина трийсет лакти, на три ката и с врата отстрани. Ной получил още заръка да вземе в ковчега жена си и тримата си сина — Сим, Хам и Иафет заедно с жените им, по седем двойки от всички чисти животни и птици и по две двойки от нечистите, както и всякаква храна.
Поройният дъжд се изсипвал четирийсет дни и четирийсет нощи, водната стихия покрила и най-високите планини, а Ноевият ковчег кротко се носел по водата и всичко живо, що не било в него, измряло. След сто и петдесет дни старият Хогбен най-сетне се смилил и изпратил вятър. И, когато земята изсъхнала, ковчегът се спрял върху Араратската планина и всичките му обитатели излезли.
Съградил тогава Ной жертвеник и принесъл жертва на стария Хогбен, който пък сключил с него завет, че няма вече да проклина Земята заради човека, нито ще поразява всичко, що живее. Ной започнал да обработва земята и насадил лозе.
Дотук историята е добре известна, само дето в по-сетнешните версии старият Хогбен се явява под името Господ. По-слабо познат и често премълчаван е финалът, когато, подобно на Юрий Гагарин и други знайни и незнайни герои, Ной изглежда не издържал на споходилата го слава и се пропил. Падението му обаче не е случайно. Всъщност още преди потопа Ной бил първа дружка по чашка на стария Хогбен.
Тази история е толкова добре потулена от шумерите в епоса за Гилгамеш, където те кой знае защо наричат Ной Утнапищи, че в Библията е останал един-единствен ред за пиянството му. Но нека да оставим на мира моралния облик на патриарха-продължител на човешкия род (хората мразят да ги съдяг дракони!), и да видим каква е съдбата на неговия знаменит ковчег, който след потопа в крайна сметка заседнал на планината Арарат. Работата е там, че до началото на ХХ век останките от него не само можели да се видят в околностите на връх Арарат, но дори и да се пипнат. И някои хора са го правили!
Ето кои са според Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч 10-те най-достоверни източника за съществуването и местонахождението на Ноевия ковчег:
1. |
Берос (Белрушу) (275 г. пр.Хр.) |
„…местните жители имали обичай да изстъргват смола от ковчега, заседнал в Армения, и да я използват за талисмани…“ |
2. |
Николай Дамаски (I в. пр.Хр.) |
„…останките от дърветата му били дълго време запазени…“ |
3. |
Йосиф Флавий (I в.) |
„…част от съда още се намира в Армения и хората отнасят парчета смола за амулети…“ |
4. |
Св. Йоан Златоуст (IV в.) |
„И не са ли останките от ковчега запазени там до днес за наше наставление?“ |
5. |
Св. Епифаний, епископ Кипърски (IV в.) |
„Сериозно ли предполагате, че ние не можем да докажем нашата истина, когато дори до днес останките от Ноевия ковчег се показват в страната на кюрдите?“ |
6. |
Отец Одорик (1316) |
„Хората в страната ни казаха, че никой не може да се изкачи на планината, ако към това не благоволи Всевишният.“ |
7. |
Сър Джон Мандевил (1356 г.) |
„Ноевият ковчег е още на Арарат и хората го виждат отдалеч при ясно време.“ |
8. |
Марко Поло (XV в.) |
„В тази арменска страна ковчегът на завета съществува на върха на една голяма планина, по чието било снегът трае толкова, че никой не може да се изкачи; защото снегът никога не се топи…“ |
9. |
Олеарий (Адам Йолшлегер) (XVII в.) |
„Самите арменци и персийци са на мнение, че на въпросната планина още има някои останки от ковчега, но времето така ги е втвърдило, че те изглежда са напълно вкаменени.“ |
10. |
Д-р Фридрих Парот (1829 г.) |
„Игуменът на манастира «Св. Яков» в Ахора на северозападния склон на планината ми показа дървено парче, съобщавано от ковчега, от което бе направена икона.“ |
Читать дальше