Милан Асадуров - Мистерии

Все пак сред професионалните фалшификаторите през последното хилядолетие най-високо се котират не българските, а библейските текстове. В 1825 г. ерусалимският антиквар Шапиро иска един милион английски лири за един свитък — част от Петокнижието на Мойсей. Дълго време никой не се съмняваше, че тази находка е подправена, докато в средата на XX в. не бяха открити знаменитите свитъците от Кумранските пещери край Мъртво море.

Дали пък през XXI в. и „Веда Словена“ на Стефан Веркович няма да бъде реабилитирана? Но за нея ще стане дума по-нататък. А сега да видим как изглежда първата десятка на най-великите литературни мистификатори през последните три века според специалистите от Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч (като не броим Хък Хогбен и славянските му последователи, разбира се, за които специално ще стане дума по-нататък):

Докато учи в Кралския колеж в Абърдийн, а по-късно и в Единбургския университет, на Джеймс Макферсън все още не му минава през ума да мистифицира творчеството си. А то не е малко. До 20-годишна възраст Макферсън е написал около 4000 стиха! Ала той е ужасно отчаян, защото някои литературни критици ги обявяват за „високопарни сплетни и глупости“.

12 март 1758 г.Този шотландец Макферсън е много талантлив, но ще се поболее от оценките на тъпите английски критици. Днес му отворих очите, как може да им запуши устата.

Така Макферсън превежда някои свои творби на галски — езика, на който някога са говорели шотландските потомци на келтите, и ги пробутва за старинни оригинали. Любителите на шотландската история тутакси изпадат в неописуем възторг и молят Макферсън да преведе отделни откъси на английски, за да ги разберат по-добре! Скоро той написва първо на английски, а после и на галски нови 16 стихотворения, които представя за откъси от голяма поема.

Публикуването им в 1760 г. става истинска сензация. Почитателите на Макферсън правят подписка, събират пари и го провождат в планинските усои на Шотландия да открие нови още по-изискани образци от поезията на галски език.

След двегодишно усърдно „търсене“ Макферсън обявява, че е издирил изящна поема за живота на древен келтски крал, живял в III в., и я издава под заглавие „Фингал, древна епична поема в шест книги и някои други стихотворения, съчинени от Осиан, син на Фингал, и преведени от галски език“. Тогава в скептична Англия се появяват първите обвинения във фалшификация. Патриотично настроената шотландска публика обаче купува поемата като топъл хляб.

Макферсън се отнася с презрение към критиката и когато лондонските издатели го молят да представи оригиналния ръкопис на галски, той просто им изпраща нови произведения. Самочувствието му се дължи и на факта, че в поемата си той е вмъкнал няколко истински откъса от песни на Осеан, които наистина издирва и записва из шотландските острови.

В това време се появяват преводите на „Фингал“ на почти всички европейски езици и славата на Макферсън главоломно расте. Гьоте е толкова прехласнат по „Песните на Осиан“, че не само превежда част от тях, но ги споменава в своя „Вертер“, където те изместват от сърцето на героя му поемите на Омир! А шведският крал нарича своя наследник Оскар по името на сина на Осиан. Скоро из Европа буквално се пръкват хиляди малки Оскарчета и Малвини.

Цели 120 г. учени и издатели се опитват да докажат литературните мистификации на Макферсън. Организирани са специални експедиции, анкети и почти полицейски разследвания. Смята се, че споровете приключват в 1886–1887 г., когато в списание „Селтик Магазин“ резултатите се обобщават в четири обвинения:

2 октомври 1887 г.Публикацията в сп. „Селтик Магазин“ е невероятен турлю гювеч от преднамереност, завист и глупост. Историческата канава на творбите на Макферсън му я подсказах аз. В повечето събития съм участвал лично или поне съм бил свидетел. Но понеже никой не ходеше подире ни да си записва случилото се за учебниците по история, сега разправят, че не било така. Глупаци! И битовите подробности Макферсън ги пресъздаде, така както му ги предадох. Научните представи за живота на келтите напълно се разминавали с описаните от Макферсън нрави и обичаи на келтите?! Ами поправете си научните представи, господа тъпанари! Вярно е, че моят приятел Джеймс Макферсън написа „Песните на Осиан“, но това е само защото няколко века по-рано нямаше кой да ги напише.