Лоис Бюджолд - Проклятието на Шалион

След заминаването на царските гости и лорд и лейди ди Баошия за Кардегос дворецът беше притихнал. Така че Казарил се усмихна с мързеливо доволство, когато портата от ковано желязо под арката се отвори и Пали влезе в двора. Новата царина го беше натоварила със скучната задача да държи под око нейния възстановяващ се секретар, докато всички останали щяха да присъстват лично на важните събития в столицата, което се струваше на Казарил една доста несправедлива отплата за храбрата служба на Пали. Пали се грижеше за него толкова добросъвестно, че Казарил се чувстваше виновен, задето му се искаше Изел да беше оставила Бетриз вместо него.

Пали се ухили, тракна токове на шега и се настани на ръба на фонтана.

— Е, кастиларю! Изглеждаш по-добре. Вертикалното положение ти отива. Това какво е обаче — махна той към масичката, — работа? Преди да заминат вчера, твоите дами ми изредиха цял списък с неща, които не трябвало да правиш, повечето от които, за твое задоволство, сигурен съм, аз май съм забравил, но добре помня, че работата беше едно от първите.

— Въобще не съм смятал да работя — успокои го Казарил. — Канех се да изпробвам поетическия си талант, нещо в стила на Бехар, но после видях тези птички и… ето я едната, гледай. — Той млъкна да проследи стремителния й полет. — Хората казват, че птиците са великолепни строители, но тази двете ми изглеждат ужасно несръчни. Може да са млади и това да е първият им опит. Упорити са обаче. Макар че ако аз се опитам да построя колиба, като използвам само устата си, едва ли ще се справя по-добре. Би трябвало да напиша поема в прослава на птиците. Щом материята, която става и ходи, като теб, е истинско чудо, колко по-прекрасна е материята, която лети!

Устата на Пали се изкриви смутено.

— Това поезия ли е, или треска, Каз?

— О, това е силна поетическа инфекция, зараза от песни. Боговете много се радват на поетите, между другото. Песните и поезията, понеже са от същата субстанция като душите, могат лесно да преминават в техния свят. Виж, каменоделците… дори боговете благоговеят пред каменоделците. — Той примижа към слънцето, после се усмихна широко на Пали.

— Въпреки това — сухо отбеляза Пали, — ако питаш мен, четиристишието ти вчера сутринта за носа на лейди Бетриз беше тактическа грешка.

— Не съм й се подигравал! — възмутено възрази Казарил. — Още ли ми се сърдеше, когато потеглиха?

— Не, не, не беше сърдита! Реши, че е от треската, и много се разтревожи. На твое място бих го отдал на треската.

— Не мога да напиша поема за цялата Бетриз. Опитах, повярвай ми.

— Добре де, ако трябва да драскаш хвалебствени химни за разни части от тялото й, избери устните. Устните са по-романтични от носовете.

— Защо? — попита Казарил. — Не е ли всяка част от нея едно чудо?

— Да, но хората се целуват по устните. Не си целуваме носовете. Обикновено. Мъжете пишат поеми за обектите на своето желание с цел да ги примамят по-близо.

— Колко практично. В такъв случай логично би било мъжете да пишат повече поеми за интимните части на дамите.

— Дамите щяха да ни шамаросват. Устните са безопасен компромис, понеже са един вид прелюдия към по-големите мистерии.

— Ха! Както и да е, аз я желая цялата. Носа и устните, и стъпалата, и всички части помежду, както и душата й, без която тялото й би било неподвижно, студено и като от глина, и би започнало да гние и изобщо не би било обект на желание.

— Ох! — Пали размаха ръка. — Приятелю, ти просто не разбираш от романтика.

— Уверявам те, че вече от нищо не разбирам. В състояние съм на прекрасно неведение. — Облегна се назад — гърбът му потъна във възглавниците — и се засмя тихичко.

Пали изсумтя и се протегна да вземе най-горния лист от купчината, единствения, върху който имаше нещо написано. Плъзна поглед по него и вдигна вежди.

— Какво е това? Не е за женски носове. — Лицето му стана сериозно. Погледът му се върна към началото на страницата и отново се плъзна надолу. — Всъщност въобще не разбирам за какво е. Макар че като го чета, настърхвам…

— О, това ли? Боя се, че не е нищо. Опитах се да… но не стана както… — Казарил размаха безпомощно ръце, после посочи челото си — не беше каквото видях. — Добави разяснително: — Мислех, че ако ги сложа в стихове, думите ще носят по-голям товар, ще съществуват и от двете страни на стената между световете, като хората. Засега резултатът е само хартия, с която да си разпалиш огъня.

— Хм. — Пали сгъна листа и го пъхна във вътрешния джоб на наметалото си.