Стивън Кинг - Мизъри

Усмихна се, по-точно устните й се разтегнаха в гримаса, която му напомни ухилена кукла, и се приближи до него, като стъпваше безшумно с каучуковите си подметки. Погали го по главата — Пол не можа да се въздържи и потръпна от отвращение. Вялата й усмивка се разтегна.

— Ще побързам, въпреки че вероятно ще трябва да отложим с няколко дни започването на романа. Да, ще те боли толкова, че вероятно ще можеш да седиш едва след три дни. Много жалко. Шампанско то се изстудяваше в хладилника — сега ще го върна в килера.

— Ани, повярвай ми, мога да започна, ако…

— Не, Пол — тя стигна до вратата, обърна се и той отново се втренчи в безизразното й лице, където блясваха единствено очите й. — Размисли върху онова, което ще ти кажа: навярно смяташ, че можеш да ме излъжеш и да ме измамиш, защото изглеждам затъпяла и глупава. Но смея да те уверя, че не съм нито едното, нито другото.

Внезапно каменната й маска се пропука и през цепнатините надникна лицето на сърдито, умопобъркано дете. За миг му се стори, че ще умре от страх. Нима си бе въобразявал, че ще я надхитри? Как да играе ролята на Шехерезада, когато жената, която го държеше в плен, бе напълно луда?

Ани се втурна към него, пълните й крака щяха да продънят пода, колената й се свиваха и отпускаха, лактите й разсичаха като бутала застоялия въздух на спалнята. Вдигнатата й нагоре коса се развяваше около лицето й — фибите, които я придържаха, бяха изпопадали. Сега стъпките й не бяха безшумни — приличаше на Голиат, който нахлува в Долината на скелетите. Снимката на Триумфалната арка уплашено потрепери върху стената.

— Яу-у — изкрещя тя и стовари юмрука си върху раздробеното на сол ляво коляно на Пол Шелдън.

Писателят отхвърли главата си назад и започна да вие, жилите на врата и на челото му се издуха. Болката сякаш изригна от коляното му и го обгърна с бял саван. Стори му се, че е попаднал в центъра на току-що образувана звезда.

Ани сграбчи пишещата машина от дъската и с трясък я стовари върху полицата над камината — тежкият метал бе като перце в ръцете й.

— Ето защо ще си останеш в стола — устните й ояха разтегнати в мъртвешка гримаса. — Добре си юмисли кой командува тук; представи си всички ужасни мъчения, на които ще те подложа, ако не се държиш прилично, или се опитваш да ме измамиш. Стой си тук и си крещи колкото си искаш — никой няма да те чуе. Никой не се отбива тук, защото всички знаят, че Ани Уилкс е побъркана, знаят какво сторила, въпреки че съдът я призна за невинна.

Жената се отправи към вратата, обърна се и Поп изкрещя при мисълта, че отново ще го нападне като разярен бик. Викът му я накара доволно да се усмихне и да прошепне:

— Ще ти кажа още нещо: прави са онези, които мислят, че съм се измъкнала безнаказано. Помисли си върху думите ми, Пол, докато съм в града за глупавата ти хартия.

Ани излезе, затръшна вратата така, че цялата къща потрепери и превъртя ключа.

Писателят се облегна назад, трепереше от глава до пети; не можеше да се сдържи, Въпреки че тръпките предизвикваха още по-голяма болка. Лицето му бе обляно в сълзи; непрекъснато виждаше как Ани се втурва към него, как стоварва юмрука си върху останките от коляното му, подобно на пияница, който стоварва юмрука си върху дъбов бар, как тялото му е обгърнато от ужасната болка.

— Моля те, Господи, моля те — изстена той, когато чу как джипът й запраши към града. — Моля те, спаси ме или ме убий.

Бръмченето на мотора заглъхна, но Бог явно не бе чул молбата му. Пол остана сам със сълзите и болката си, която се бе пробудила и разкъсваше цялото му тяло.

По-късно му хрумна, че навярно хората биха изтълкували погрешно следващите му действия; биха ги нарекли подвиг. Нека мислят каквото искат — всъшност това бе последен отчаян опит за оцеляване, подтикнат от инстинкта му за самосъхранение.

Стори му се, че някъде от далеч прозвуча гласът на етусиазиран спортен коментатор, който описваше сцената така, сякаш опитите на Пол да се добере до наркотика, преди да умре от болка, бяха някаква необикновена спортна проява — нещо като заместител на футболните мачове. Между другото как биха нарекли подобен спорт? Може би „Надбягване за наркотика“?

— Днес момчето Шелдън проявява изключителна смелост — ентусиазирано крещеше въображаемият коментатор. — Мисля, че никой от присъстващите на стадион „Ани Уилкс“ или от телевизионните зрители не би повярвал, че Пол има някакъв шанс да подкара инвалидния стол след удара, който му бе нанесен. Но ми се струва… да, точно така! Столът се движи! Нека видим повторението!