Робърт Хайнлайн - Врата към лятото

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Хайнлайн - Врата към лятото» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Врата към лятото: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Врата към лятото»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В един прекрасен ден електронният инженер Дан Дейвис изобрети домашен робот, който можеше да върши почти всичко. Невероятният успех беше факт, но животът на Дан се провали. Неговият алчен партньор и още по-алчната му годеница го подтикнаха към „дългото спане“ — съществуването му бе прекратено за около 30 години. Но когато се събуди в съвсем различния свят на 2000 година след Христос, Дан установи, че може да пътува назад във времето. И да си отмъсти.
Тогава той се върна.

Врата към лятото — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Врата към лятото», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Моля те, имам си своите си проблеми, а и не съм психиатър. Интересувам се само дали сърцето ти ще из държи на изпитанията или не, когато те поставим на температура четири градуса по Целзий. А то ще издържи. Обикновено не давам и пет пари защо човек е луднал дотам, че да легне сам в ковчега и да придърпа капака отгоре си; смятам, че просто светът остава с един проклет глупак по-малко. Но някакъв остатъчен нюанс на професионална съвест не ми позволява да пусна даден човек, независимо колко жалък е екземплярът, да се намести в един от онези ковчези, с пропит от алкохола мозък. Обърни се.

— А?

— Обърни се; ще ти сложа инжекция в левия бут.

Обърнах се и той ме бодна. Докато разтърквах мястото, той продължи:

— А сега изпий това. След около двайсет минути ще си по-трезвен, отколкото си бил през целия месец. А сетне — ако още имаш мозък в главата си, в което много се съмнявам — можеш да преразгледаш намеренията си и да решиш дали да избягаш от проблемите си… или да се възправиш срещу тях като мъж.

Изпих го.

— Това е всичко; можеш да се облечеш. Подписвам ти книжата, но те предупреждавам, че до последния момент мога да наложа вето. Повече ни грам алкохол; после лека вечеря и никаква закуска. Утре на обяд — пак тук, за последен преглед.

Обърна се и дори не каза довиждане. Облякох се и излязох, чувствах се като възпален цирей. Пауъл бе подготвил документите ми.

— Можете да ги оставите тук, ако искате, и да ги вземете утре на обяд… имам предвид този комплект, който ще отиде заедно с вас в хладилното помещение.

— А какво ще стане с останалите екземпляри?

— Оставяме един комплект за нас, сетне, след като заспите, пращаме един комплект в съда и друг — в Карлсбадския архив. Докторът… ъ-ъ-ъ, предупреди ли ви за диетата?

— Разбира се, че ме предупреди.

Погледнах документите, за да прикрия раздразнението си.

Пауъл посегна към тях.

— При мен ще са на сигурно място за тази нощ.

Аз ги дръпнах.

— И аз мога да ги пазя. Може да реша да променя нещо в избора си на акции.

— Ъ-ъ-ъ, вече е късно за това, драги мистър Дейвис.

— Не ме припирайте. Ако ми хрумнат някакви промени, ще дойда по-рано.

Отворих чантата и пъхнах книжата в едно отделение до Пийт. И преди бях държал ценни документи там; може и да не е чак толкова сигурно място, колкото каверните на Карлсбад, но във всеки случай е доста по-безопасно, отколкото можете да си помислите. Веднъж един джебчия се бе опитал да измъкне нещо от това отделение на чантата и сигурно още носи белезите от зъбите и ноктите на Пийт.

2.

Колата ми бе паркирана под площад „Пършинг“ бях я оставил там по-рано същия ден. Пуснах пари в паркинговия автомат, нагласих автопилота на „артерия-запад“, извадих Пийт от чантата, сложих го на седалката му и се отпуснах.

Или поне се опитах да се отпусна. Движението в Лос Анджелис бе прекалено бързо и убийствено опасно, за да се чувствам съвсем спокоен при автоматично управление; искаше ми се да попроменя схемата — тя наистина бе остаряла в сравнене със съвременната „дуракоустойчива“ модерна система. Когато излязохме на авеню „Уестърн“ и можех вече да поема ръчно управлението, се чувствах изнервен и ми се пийваше нещо.

— Ей там има един оазис, Пийт.

— Хм-р-р?

— Право пред нас.

Но докато търсех къде да паркирам (Лос Анджелис е напълно защитен от окупанти; нашествениците просто няма да намерят къде да паркират) — си спомних нареждането на лекаря да не кусвам алкохол.

Затова наум го посъветвах най-красноречиво какво може да направи с нареждането си.

Сетне се почудих дали можеше да ме усети — почти денонощие по-късно, — ударил ли съм едно или не. Спомних си, че бях мярнал някаква научнопопулярна статия по въпроса, но тъй като не бе в кръга на интересите ми, я бях пропуснал.

Проклятие, той можеше да ми откаже Студеното спане. Най-добре е да играя на сигурно и да отложа пиенето за по-добри времена.

— Сега? — попита Пийт.

— По-късно. Ще намерим някой крайпътен ресторант.

Изведнъж осъзнах, че всъщност не ми се пиеше; искаше ми се да хапна и да се наспя като хората. Докторът се оказа прав; бях по-трезвен и се чувствах по-добре, отколкото от седмици насам. Може би онази инжекция в дупето не бе нищо друго, освен витамин В1; ако е така, то действието й бе мълниеносно. И тъй, намерихме крайпътен ресторант. Поръчах пиле по селски за мен, половинфунтов хамбургер и мляко за Пийт, а докато изпълнят поръчката ни, го изведох малко да се поразходи. Пийт и аз често хапвахме в крайпътни ресторанти, защото не се налагаше да го внасям и изнасям тайно.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Врата към лятото»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Врата към лятото» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Хайнлайн
Шиничи Хоши - Врата към небето
Шиничи Хоши
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Лъдлъм
libcat.ru: книга без обложки
Робърт Лъдлъм
Робърт Хайнлайн - Звездните рейнджъри
Робърт Хайнлайн
Отзывы о книге «Врата към лятото»

Обсуждение, отзывы о книге «Врата към лятото» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x